Онлайн пазаруване

Понеже не искам да ви затормозявам с цялостно описание на кое, какво и защо, ето сбита предистория. Баща ми живее в USA, искаше да си купя нещо, купих си дъска, автомати и обувки от два различни онлайн магазина. Очаквах всичко да мине безпроблемно, щото така или иначе социалната им политика е нещо като „продавам майка си за цветен телевизор“ и поне търговията би трябвало да им е наред.

Една седмица по-късно получих мейл от пичовете с дъската + автоматите, в к

Този пост загина благодарение на малоумността на WordPress. Всички скърбим.

Spammer’s digest

Преди няколко седмици получих поща, на която пишеше само адреса ми, но не и името на някой от домакинството. Писмото ми беше пратено от Рийдърс Дайджест и общо взето ме агитираше да си пратя някакви документи за някаква томбола (която освен това била във втория си кръг), при това възможно най-скоро, за да спечеля някакви 90 000 лева.

Аз на това му викам спам и веднага реших да им пиша гневно писмо, особено след като видях в извадката от правилника на томболата им, на последно място и с много много дребен шрифт, че информацията за всеки победител ще бъде предоставяна на който си я поиска.

Днес получих второ писмо от същия подател, пълно със сто неща – малки картончета, голям постер на някаква книга, някакви неща за попълване на данните ми, отново безсмислен текст, при това по много, който освен това е напечатан на сив фон, така че да нямаш никакво желание да го четеш. Някъде на гърба на хавата за данните ми се намираше и EULA-та или както там му викат в не-компютърния свят. Цитирам: „С настоящето изразявам своето съгласие личните ми данни (име и адрес) да бъдат предоставяни и разкривани от „Рийдърс Дайджест“ ЕООД на други администратори на лични данни за целите на маркетинга и рекламата на територията на Република България и Европейския съюз при спазване разпоредбите на Закона за защита на личните данни.“ Рядко съм имал по-добра причина да не искам 90 000 лева. Но удоволствието не свършва дотук.

Член 38 на Закона за защита на потребителя гласи „(1) Заблуждаваща е всяка реклама, която по какъвто и да е начин, включително по начина на нейното представяне, подвежда или може да подведе лицата, до които е адресирана или достига, и поради това може да повлияе на тяхното икономическо поведение или по тези причини нанася или може да нанесе вреди на конкурент.“

Намирам диплянките на Рийдърс Дайджест за нарушаващи този закон, защото те могат да подведат потребителя по няколко начина, например чрез т. нар. „Купон за подаръците-изненади“, който не е нищо повече от ония билетчета които ги продават в тотото и които се търкат с монета или нокът, за да се открият отдолу някакви неща, например 3 надписа „50 стотинки.“ В случая на билетчето пише, че може да откриеш една, две или три звезди под лъскавата хава, които съответно означават един, два или три подаръка-изненади. Когато изтърках лъскавото и видях три звезди всичко ми стана ясно. Има няколко неща, за които съм сигурен в тази вселена, и едно от тях е, че не печеля от билетчета с търкане. Никога. А някъде из стоте писма в плика пише, че можеш да получиш подаръците-изненади само ако си поръчаш и еди коя си книга на Рийдърс Дайджест. Еми не е толкова трудно да се подведеш, за да си вземеш трите подаръка, а?

Другото подобно в последния плик е „Карта за награда за бърз отговор“, която пак е с поленца за търкане, само че три, всяко от което под картинка на някаква кола и над цената на въпросната кола. В плика има и „ключ“, чиято цел е да изтърка тия поленца, щото ние стотинки си нямаме. На ключа има някакъв тъп номер от рода на PR 34. Идеята е, че под едно от тия поленца има същия номер. Защо не пише 1, 2 и 3 вместо md5-like кодове под колите на мен не ми е ясно, но хората са по-интелигентни от мен, явно. Не беше нужно да се казвам Алена, обаче, за да позная над коя цена ще е номерът на „индивидуалния“ ми ключ – най-високата, разбира се. В никой друг смислен конкурс, в който се печелят предметни награди, не се споменава цената на наградата, а тук е толкова очеизбождащо, че колата по средата (която, съвсем по случайност, ще спечеля аз) е с около 5000 лева по-скъпа от тази вляво от нея и с около 4000 – вдясно. Like, lame, dudes. Това също е подвеждаща реклама, защото по-бързо ще им дам личните си данни, които очевидно са това, което търсят нашите хора от Рийдърс Дайджест. Ако не си пратя документите до 7 дни, губя шанса да спечеля колата.. О, не!

Чудя се сега какво да правя. Ако не им пиша, дали ще продължат с болката? Само времето ще покаже. Засега определено не са успели да надвият моя мързел. Поне един e-mail да бяха оставили…

Цици и жици

Живеем в разбито време, това на всички ни е ясно, но никой не може да отрече, че чалгата не е това, което беше. Митьо Пайнера има голям пръст в това модерните поп-фолк диви да не си клатят шкембетата по масите, а напротив, да носят вечерни тоалети и да пеят на фона на записани в студио истински китари.

Много от образованото население подхожда стереотипно към темата, защото живее с твърдото убеждение, че чалгията е по-скоро порно индустрия, отколкото музикална такава. Няма какво да се лъжем – причини за подобно убеждение има бол. Но да кажем, че развитие няма, ще е затваряне на очите от подобен, ако не и по-голям, размер.

Преди 10-15 години нещата бяха съвсем други. Абсолютно всички ‘песни’ бяха с леко заимствана музика от съседните балкански страни, абсолютно всички текстове бяха почти толкова вулгарни, колкото и безсмислени. Нямаше нито една недебела певица, нямаше ги и силиконите. Тепърва предстоеше да навлизат неща като тигрови рокли, сребристо-златисто-отровно розови минижупи и обувките с десет сантиметрови платформи. Ники Бареков най-добре знае за какво време говоря.

Обаче, мон ами, да казваш, че всичкото чалга е под един знаменател, те поставя точно в кюпа на най-простите селяни, с извинение, които лепят етикет ‘метъл’ на всичко с китари и барабани и бягат от него с видимо притеснение. Нещата се променят, така е устроен света ни. Изобщо не казвам, че победата е наша, но току-виж Пайнер промият мозъка на пеоните и ги подтикнат да започнат да си купуват модерна рок и поп музика.

Така се извъртяха нещата, че вече чалга певиците пеят наживо, докато mTV себрилитата Графа и Гравити Ко използват всеки удобен случай да се скатават, когато са на концерти. Мен ли да ме е срам, че слушам Преслава?

п.с: За който не вярва, че метълската ми душа се е навела на Преслава – мнението на Пора по темата.