Тефтер 10

She’s standing in the doorframe,
her arms around my notebook.
She holds it like a pistol, points it
and shoots. She points it and shoots.

First she saw me naked
then she drank my juice,
third – she rocked my bed,
and now she’s in on my head.

All my secrets are now out there.
Sad songs left in a punctured lung.
Sung in very annoying voices.
By all the pretty naked girls. Even the first.

What if she knows I’m thinking of others –
what does she ask me then? Worse:
what if she knows I’m thinking of her?
Needn’t ask then. We’ll just communihate.

Тефтер 8

разбиваш ме всеки път, когато играем,
разоряваш, за да видиш колко струвам.
колкото просяка би платил за мен:
за беда на стоката, курса се мени всеки ден.

виждаш ли тая китара?
бих замахнал и смачкал твоето лице,
ако не мислех, че поне китарата
все още свири доста добре.

разбиваш ме всеки път, когато играем,
само да не се преструвах.

Тефтер 7 и половина

За две минути ще минат поне сто секунди –
ако не ги използваме, най-вероятно сме луди.
Още две минути, през които ще гледам тавана.
Още две минути, след които ме няма.

Тефтер 6

На края на света
строим стена,
която ни съблича
и хвърля дрехите ни във пещта

На края на леглото
и съвсем сама
не искам да мисля,
мисля да ти помълча

По екватора на леглото
мусони от акари носят плът
докато чакаме сърцата ни да спрат да туптят
там ще ме докоснеш пръв

На края на леглото
и долепен до стена
излъгах те, че е широко,
излъжи ме нещо ти сега!

На края на света
построихме си стена
и всяка тухла в нея
изпечена е през нощта.

водим разговор със години закъснял може би е за добро може би съм поумнял и узрял може би се хващам за миглите ти като удавник за сал и часовникът ми остарял и спрял и кукувицата и тя умря
знам че не си безразлична към определена марка мръсен нощен глас и се хващам на бас че те хваща бяс че не е някой друг а аз
не искаш да можеш да понесеш да приемеш и да разбереш
твоят аромат е съвсем несъвместим с мириса на пот естествено е да не искаш да цапам твоето легло изобщо твоя живот
пореден краен срок за плащане на ток за пиене на водка и за изливане на сок

На края на леглото
и съвсем сама
по-добре да си беше останал на дивана
той не ръби толкова.

Тефтер 4

Ти си разстроен инструмент,
но аз съм звукоглух.
Разстроен и студен, и винаги
ще бъдеш тук.

Сърцето ти е във иглу,
за защита
от всички, оставящи
своите инициали.
Ледът те пази от всяка игла –
без да пита –
и не мога да влея кръв,
да те направя пак цяла.

Нека поговорим, после може и да те целуна.