в книжарницата

влизам в книжарницата
раздел популярна психология, самопомощ и нлп
питам книжарката
какво е нлп
нервно лингвистично програмиране
(мисля си защо трябва да го правиш нервен)
а има ли това място тук
тя дъвче шумно дъвка в отговор
(тук не е библиотека)

питам книжарката
кой философ да си взема, за да
се почувствам по-добре?
тя се разсмива шумно
едва не се задавя
включвам се по равно от куртоазия
и притеснение за здравето ѝ,
но съвсем не разбирам шегата
(напомням си да питам и за това на излизане)

питам книжарката
кой философ да си взема, за да
бъда по-добър?
отвръща, мляскайки
това е лесно:
вземи ги всичките.

излизам от книжарницата
с книги за двеста лева
или две хиляди, не мога да броя
и до трите.
но излизам същият
не по-добър,
не по-добре
и май схванах шегата.

клапанът на моето мълчание

клапанът на моето мълчание
– като безплътната медуза в океана –
пулсира тихичко и без желание,
отмерва часовете на полуразпада.

не знаят как, къде и от кого
поставен бил е той във моите уста
но включи ли се той, думите от много
пръскат се на самолетен облак и тъга.

бих искал да ги върна,
пак да бъда онзи аз,
но не притежавам инструменти, ни таланта
на механика от марс.

телескопът ни у теб е.
във беззвездното небе не ще намериш
по-обичащо те малко цвете.
но и то увяхва и цъфти и ще търпи промени.

Тефтер 15

от ръката ти ще науча как да рисувам ръка.
от ръката ти ще науча как да рисувам уста.
от ръката ти ще науча как да рисувам сърце
и планети – или цвете – или и двете.

от ръката ти ще науча къде гранича с афганистан.
от ръката ти ще науча как работи тъкачния стан.
от ръката ти ще науча как да заспивам не сам и
от ръката ти ще науча защо да ставам рано.

*

forgive me for saying this
but girl, we fit like tetris.

Тефтер 14

Цвят?
На много топло мляко
с щипка недокрай разбъркано какао.

Даде ли ми,
ще пия само нея.
Нито бързо, нито жадно, но изцяло.

Тя има цвят
на много топло мляко
с щипка недокрай разбъркано какао.

Тефтер 13

Допирателна.
Трябва ли да е
сама черта?
Може ли да бъде
равнина?

Искам да се допра
до истината
за началото и края
на света.

До потока
от потта, стичаща се
по гърба.

До първата хапка
от ябълката.
До цялата история
на греха.
До източния бряг
на океана.

На твоето сърце.

Тефтер 12

Снощи в моя скучен сън
ти дойде без шум пред мен
и сама обрече се
на разсъблеченост.
И ако тази нощ
ти посмееш да нахлуеш пак,
кажи ми как
как
как
как да се държа?

Да те целувам ли?
В разумни граници.
Да се преструвам ли?
Само приятели.

Не знам как да го кажа
бих могъл да ти покажа,
но само ако довечера пак
решиш да осветиш неканена моя мрак.
И във забавен такт
и с много ме
ка
свет
ли
на
езика, който владея
ще прошепне нещо на
най-тайните места.

На твоята душа.

Тефтер 11

вратата има две посоки
на движение
като във уестърн.
тя умее
да се отваря и затваря,
о, да, такава е тя.

ако минеш в тази стая
и ме целунеш –
като в уестърн –
ще усетя
твоя вкус и ще припадам –
о, да, такава е тя.

ще напиша бърза песен
и ще я изсвиря
като в уестърн.
не стреляй,
тя толкова си може,
о, да, такава е тя.

о-о-о хвани ме за ръката
и ме заведи в гората,
припомни ми защо
аз не питах защо.
и припомни ми кога
използвах своите нога
и коя,
коя съм сега?

о-о-о моите руси коси
са напоени
и бременни със думите ти
„всичко е временно“
и припомни ми кога
изгубих път и посока
и коя,
коя съм сега?

автомата за кафе не работи днес
като в онези дни.
ще почукам на вратата с празна чаша
като в онези дни.
и ще търся ароматно кафе
и дали този път няма да срещна не? не! не,

о-о-о хвани ме за ръката
и ме заведи в гората,
припомни ми защо
аз не питах защо.
и припомни ми кога
използвах своите нога
и коя,
коя съм сега?

о-о-о моите руси коси
са напоени
и бременни със думите ти
„всичко е временно“
и припомни ми кога
изгубих път и посока посока
и коя,
коя съм сега?

(пиеса за пиано и Катя)