До хората, които са превели това

„Обучен КГБ убиец, Едуард Ген (псевдоним ICARUS ), е работил преди години в един спален вагон в Америка. Но когато Съветският съюз се разпада, той се озовава в една чужда страна, където никой не му се доверява. Решен да избяга от обърканото си съществуване, Едуард се опитва да започне отначало. Той придобива нова идентичност, създава семейство и се опитва да започне свой законен бизнес, който може потенциално да го извади от света на един наемен убиец.“

Искам отново внимателно да погледнете първото изречение.

Обучен КГБ убиец, Едуард Ген (псевдоним ICARUS ), е работил преди години в

един

спален

вагон

в Америка.

Петъчен PR

Както казва доктор Дре, мерси, боже, че е петък. Ако като мен започвате деня със супер весел изпит и после имате интервю, навярно искате вечерта да потанцувате и да се опиете с бири-мири. Каква по-добра музика за фон на това от Jaya the Cat и нашичките си The Pomorians? Айдя на купоня, гледайти, завиждайти, дрисли мръсни!

Освен това, както сигурно знаете, Гого от Тоника (СВ) страда от рядка и неизлечима болест. Вместо да се включвате в разни групи във фейсбук, идете да слушате малко модерен нашенски рок в подлеза на НДК понеделник вечер и дайте някой лев за човека.

Работата ми в истинския живот

Не знам дали сте забелязали, но клиентите ми често са безмозъчни дебили, представители на една специална категория хора, които не могат да се опрат по ментална сръчност дори на най-забилите ботове в CS. Не мога да измисля думи, които да опишат достойнствата на интелектуалната им празнота, но по мои сметки средно са нещо като -3 по десетобалната – за сравнение земният червей е 1 и половина. Понякога се чудя как такива тъпи хора успяват да се хранят успешно или да си закопчават копчетата на панталоните, и най-вече защо й е на еволюцията да имат работеща полова система.

За забавление – или страдание – си ги представям в различни измислени сценарии, в които се борят с реалността така, както се борят с мен. Реших да споделя част от фантазиите си. Ще започна със следния пресен цитат:

Naved R: can you check it whether it is on shared server
Wayne: Yes, it is, but you should know that.
Naved R: ya i know. just wanted to confirm

Горният разговор може да се облече в нещо като следната битова ситуация:

Влиза един индиец в автокъща и след нормалните вежливости пита служителя дали колата му е наистина лек автомобил. Служителят го гледа празно няколко секунди над очилата си, след което се накланя напред на бюрото и с известна очуда поглежда през прозореца, където е паркиран лекия автомобил на индиеца – същия, от който последният току-що е излязъл, за да влезе в автокъщата. След това упражнение горката жертва на извратеното ми съзнание вежливо му споделя очевидното, а именно, че да, колата му не е ледоразбивач в Северно Море, а кола. Индиецът отговаря, че принципно знае, но да си е сигурен, нали – все пак!

След което в представите ми служителят вади една карабина изпод бюрото и избива всички, после се застрелва сам няколко пъти, отива до колата и я запалва.

София през зимата

София е град, кръстен на светица – през зимата или не. В него обаче ще намериш всичко друго. Колко неудобно само.

Все пак е важно да се каже, че това е доста благодатна среда за лечението на една хронична сезонна депресия. Господ не е измислил нищо, което да не може да бъде излекувано с алкохол, хапчета и момичета. Ако не си падате по хедонизъм, знам и един начин за пасивно справяне с проблема – списък с плюсовете и минусите. Ето го и моя:

Харесвам София, когато съм в китайския ресторант, и истинска китайка ми казва „пиуе импеуатоу и аиуан тъмно, да?,“ и харесвам София в дюнера, където истински ливанец ми прави месото и аз му казвам „шукран“ накрая, и харесвам София в метрото, където мога да се отъркам в много забързани хора и да отида на някой компютърен терминал и да заредя ето тази страница, и харесвам София, когато има концерти.

Не харесвам София, когато хората употребяват думи като „vintage“ вместо „старо“ и „гореща“ вместо „hot,“ и не харесвам София, когато е ко-ко-коледа и всички са ми се изсипали в кварталния мол, и не харесвам София един ден, след като е падал сняг, и съвсем не харесвам София, когато се взима насериозно.

Кризата на личността в студените месеци понякога се реализира и във философско-литературен аспект. Плодът й за тази година не е възможно най-завършения, не пращи от цвят и вкус и сок, и не изпълва никого с гордост, но факт е, че го има.

1688

Тя: Ама аз съм лоша.
Той: Има нещо в тия тънки устни и големи зъби, да. Мязаш малко на Кирстен Дънст.
Тя: Ама аз наистина съм лоша.
Той: Има нещо лошо в нея, ама е хот. И ти си сладка.
Тя: Я иди кажи на Явор, че не му става.
Той: Абе аз съм добър човек, няма как да кажа нещо такова на непознат. И тъй като съм толкова добър, няма как да се получи.
Тя: Е стига де. Искам да ме харесаш.
Той: Значи ще трябва да си малко от малко по-добра.
Тя: Какво значи това?
Той: Например ако ще се чукаш с някой друг, първо да ми кажеш. Или ако ще ме крадеш, открадни някакви по-евтини неща, например тъпата китара.
Тя: Ама аз не искам да те крада.
Той: Ето, значи съвсем не си лоша.

***
Честит хелоуин и утре Ден на Будителите! Иска ми се един ден и аз да се събудя, деба.

Blog Action Day 09 – Самардала*

Един от първите ми детски спомени е масата на село. Не знам какъв е поводът, но къщата гъмжи от живот. Всичко е оцветено в глъчка и весел шум. На масата, над която все още главата ми едвам се подава, се разменят съдове от различни естество и с различно съдържание. В центъра на всичко е порцелановата солница, която е разделена на две части – една с готварска сол и една със самардала. По количествата, останали в солницата, не остава никакво съмнение кое е по-популярно. Всички тези различни хора срещат за малко съдбите си чрез отрудените си ръце, които топват намазнени пръсти в зелената сол. И през ум не би минало на когото и да е тук, че това не е санитарно или хигиенично. Тези хора още носят в себе си добре забравеното вече умение да споделят всичко в живота си един с друг, и те ме вдъхновяват.

Рецесията, в която се намира света ни в момента, комбинирана с климатичната промяна, е едно тъжно, но много ефективно послание, от което всички ние вече разбрахме (или е крайно време да разберем), че статуквото не може да бъде запазено и че имаме нужда коренно да променим начина, по който разбираме и правим всичко. Моята зелена идея не е особено иновативна, напротив, тя е изначална за цивилизацията ни: време е да си припомним как да споделяме – както всички свои технологични постижения, така и отговорността за всяко едно от тях.

През изминалите две десетилетия човечеството показа ясно, че споделянето изобщо не е задължителен синоним на комунизма. Само с помощта на интернет беше създадено ядрото на една нова, по-добра операционна система, която днес успешно задвижва по-голямата част от световната мрежа. Вече почти всяка значима корпорация, а на места дори и малкият и средният бизнес, инвестират в изчистването на своите въглеродни емисии, което далеч не е достатъчно, но е едно добро начало. Сериозните промени тепърва предстои да започнат чрез глобалните законопроекти и регламенти, които ще бъдат измислени и подписани от големите „играчи,“ или казано другояче замърсители – САЩ, Китай и Европа. От тяхната комбинирана политическа воля зависи дали и доколко ще бъде ограничено замърсяването на въздуха и съответно скоростта на климатичните промени. Всички тези начала, тези нови неща, немислими само преди 15 или 20 години, са плод на ясното осъзнаване, че всички ние – като раса – споделяме тази едничка планета Земя, и в тази си роля неизбежно трябва да споделим и абсолютно всичко, което създаваме – и доброто, и лошото.

В технологично отношение тази промяна в манталитета е значителна и вече се усеща в ежедневието ни. Над 80% от сървърите, в които се „случва“ Интернет, функционират благодарение на Линукс – ядрото на операционна система, което започна от един човек през не толкова далечната 91ва и за 18 години завладя света. И досега се разработва и разпространява напълно свободно в смисъла на това, че всеки човек не просто не заплаща, а е дори препоръчително да я инсталира на колкото компютъра иска, да я даде на приятел и ако може, да побърника малко в кода й, за да я направи по-добра за всички. Подобен проект е фондацията Мозила, която направи браузър по същия модел и който е много вероятно да употребявате в момента, четейки тези редове. Със сигурност често ползвате и Уикипедия, енциклопедията, в която всеки един може да чете и пише за абсолютно всичко около нас. Самият й създател Джими Уейлс гледа на проекта като на един вид фолклор, само че създаден с нови и по-добри инструменти – като на споделено общочовешко познание за света, което – очевидно – не бива да струва пари и да бъде повлияно от чиито и да било икономически интереси.

Отчасти следвайки модела на Creative Commons лицензите, които позволяват на творци във всякакви сфери да обменят своята работа свободно, миналата година компании от равнището на IBM, Nokia и Sony се обединиха под името Eco-Patent Commons – организация с цел патентите върху технологични нововъведения, които намаляват отпадъците, замърсяването, енергийната зависимост и климатичните промени, да са свободно достъпни за всички. Логиката зад това е проста: да позволиш на целия свят да използва по-чисти и екологични продукти без съмнение е много по-полезно, отколкото да гарантираш индивидуалните печалби на човека, измислил дадения патент. На пръв поглед проектът изобщо не е икономически смислен, но е крайно време първо корпорациите, а после и държавите да приемат вече кристализиралия факт, че икономическото развитие трябва задължително да се обвърже и с екологичните интереси на цивилизацията, а където това е невъзможно – да отстъпи на втори план. Добър пример за тази симбиозна посока са хибридните автомобили, модел на които вече се предлага от всеки голям концерн. Но има най-вече нужда от правосъзнание на най-високите инстанции; световните държавни глави, сред които вече има и Нобелови лауреати за мир, трябва в бъдеще да работят за създаване на глобални законодателни регламенти, ограничаващи вредите от производството навсякъде.

Преди няколко дни сър Тим Бърнър-Лий, създателят на Интернет, сподели – макар и полусериозно – че съжалява за двете наклонени черти след http при изписването на интернет адресите заради изгубените от тях милиони литри мастило, листове хартия и часове труд. Ако съотношението на споделени ползи и отговорност на всеки един от нас стигне до частица от неговото, планетата ни ще може да си поеме дъх.

* самардалата (nectaroscordum siculum subsp. bulgaricum) е уникално тревисто растение от семейство Лукови, чиято употреба като подправка е широко разпространена в Старозагорско и Сливенско. Избрано е от жури в Холандия за луковичено цвете на 2008 г. Пчелите са луди по нектара му.

meta: Blog Action Day всъщност беше преди пет дни. Участва и в ей тоя конкурс. Като цяло съм станал доста тъп и ако мислите, че пиша отвратително, споделете – можем да си организираме клуб или поне приятна вечеря.

meta2: А НИЕ СМЕ БЕРОЕ, ВИЕ – НЕ!

Are you?

sona: i have a software .. and want to sale it
sona: your this plan give me sale products
sona: on your server
kori: Yes, I guess
sona: i guess menz????
sona: your are or not
sona: you are or not
kori: I’m afraid that I don’t understand your question fully
sona: ok
kori: If I did, I could be more specific
sona: i have a software .. that software is developed by me
sona: and
sona: i want a web space
sona: for sale it
sona: or you can say distribute it
sona: zzzzz
sona: are you able to understand English or not