Този тип

(превод)

Всеки се нуждае от място. То не трябва да бъде вътре в другиго. – Ричард Сайкън

Ако пораснеш в този тип жени, които мъжете искат да гледат,
можеш да ги оставиш да те погледат. Но не бъркай очите с ръце.

Или прозорци.
Или огледала.

Нека видят как изглежда една жена.
Може да не са виждали преди.

Ако пораснеш в този тип жени, които мъжете искат да докосват,
можеш да ги оставиш да те подокосват.

Понякога не си това, за което са се протегнали.
Понякога е бутилка. Врата. Сандвич. Пулицър. Друга жена.

Но ти си първото, което ръцете са намерили. Не припознавай себе си за пазителка.
Или за муза. Или за обещание. Или за жертва. Или за закуска.

Ти си жена. Кожа и кости. Вени и нерви. Коса и пот.
Не си създадена от метафори. Нито съжаления. Нито извинения.

Ако пораснеш в този тип жени, които мъжете искат да държат,
можеш да ги оставиш да те подържат.

По цял ден репетират изправеното положение на телата си –
дори след всичкото еволюиране, все още се струва неестествено, все още напряга мускулите,

държи ръцете и гръбнакът натегнати. Само някои мъже ще искат да научат
какво е усещането да се огънат във въпросителна около теб,

да признаят, че нямат отговорите,
които са очаквали да имат досега;

някои мъже ще искат да се хванат за теб като за Отговорът.
Ти не си Отговорът.

Ти не си задачата. Ти не си стихотворението
или последното изречение или загадката или шегата.

Жена. Ако пораснеш в този тип, които мъжете искат да обичат,
можеш да ги оставиш да те пообичат.

Да бъдеш обичана не е същото като да обичаш.
Когато се влюбиш, то е да откриеш океана

след години скачане във локви. То е да разбереш, че имаш ръце.
То е да посегнеш към опънатото въже след като тълпите са се прибрали по домовете.

Не прекарвай времето си в чудене дали не си от този тип жени, които мъжете ще наранят.
Ако те остави със сърце като автомобилна аларма, ще се научиш да припяваш.

Трудно е да спреш да обичаш океана, дори след като те е оставил без въздух, осолена.
Простѝ си за взетите решения, тези, които още наричаш

грешки, когато ги завиваш за през нощта, и знай това:
знай, че си от този тип жени в търсене на място, което да нарекат свое.

Нека статуите се рушат.
Ти винаги си била това място.

Ти си жена, която може да го построи сама.
Ти си родена да строиш.

Sarah Kay, This Type

Началото на втора глава на нов опит

Хората са като буци швейцарско сирене: имат си дупки. Този факт изглежда обрича всеки от нас на живот, прекаран по един или друг начин в търсене на различни по размер и материал тапи.

Непоискани съвети към подрастващи момичета с криви зъби и розова коса

(превод)

Когато майка ти те удари, не удряй обратно. Когато момчетата се обаждат, за да питат за размера на чашките ти, кажи A, затвори. Когато ти каже, че топките му са сини, кажи моля. Когато момиче с гъсти черни къдрици и аромата на дъвка те спре на стълбището, за да пита дали си момче, обясни й, че държиш косата си къса, за да няма за какво да се хване, когато забиеш главата си в нейната. След това забий главата си в нейната. Когато училищният педагог ти се подиграва, че износваш дънките на брат си, не се изчервявай. Когато правиш секс за втори път и няма презерватив, не се самонавивай, че чукането между няколко слоя бельо ще попие семето. Когато учителят ти по геометрия закачи плакат, на който пише „Научете математика или се приберете вкъщи и се приготвяйте да бъдете майки“, не заемай първата си феминистска позиция като излезеш от класната стая. Когато момчето, което харесваш, е наказано, прибери се вкъщи. Когато майка ти те удари, не удряй обратно. Когато момчето със синия гребен погълне сърцето ти и отвори китките си, скрий ножовете, избели ваната, излей водката. Всеки път. Когато скинарките ти скочат в училищната тоалетна, завърти се, псувай, ритай, не се изчервявай. Когато момче, в което си мислиш, че си влюбена, насини окото ти за първи път, използвай отвертка, шише от бира, собствените си две ръце. Когато баща ти заключи вратата, счупи прозореца. Когато професор в колежа ти пише поезия и шепне за стегнатия ти малък задник, не го приемай като комплимент, не чакай, обади се на декана, обади се на жена му. Когато момче с добри обноски и жажда за Будвайзер ти предложи, кажи не. Когато майка ти те удари, не удряй обратно. Когато момчетата ти казват колко добре миришеш, не се съмнявай, не се изчервявай. Когато брат ти ти каже, че е обратен, преструвай се, че вече си знаела. Когато момичето в метрото те напсува, защото на тениската ти пише „Изчуках гаджето ти“, увери я, че това не е истина. Когато кучето ти се изпикае на килима я целуни и се извини, че си закъсняла. Когато той откаже да остане до сутринта, защото живееш в Джърси Сити, не се мести. Когато той откаже да остане до сутринта, защото живееш в Харлем, не се мести. Когато той откаже да остане до сутринта, защото климатикът ти е развален, напусни го. Когато откаже да остави четка за зъби в твоя апартамент, напусни го. Когато намериш четката за зъби, която си оставила в неговия апартамент, скрита в шкафа, напусни го. Не съжалявай за това. Не се изчервявай. Когато майка ти те удари, не удряй обратно.

Jeanann Verlee, Unsolicited Advice To Adolescent Girls With Crooked Teeth And Pink Hair

Стихотворение за несподелена любов

(превод)

Ще бъдеш навън с приятелки
когато новините за съществуването ѝ
ще се разлеят случайно по целия
ти стол. Реагирай спокойно,
сякаш е само промяна във времето,
очакваният край на предвидима шега.
След четвъртата чаша евтин алкохол
остави образа как той целува друга жена
в тоалетната.

На сутринта името ѝ ще бъде
във всяко заглавие: катастрофа, грабеж, наводнение.
Когато той се обади, забрави за стотиците въжета,
развързващи се в стомаха ти.
Отново си най-добрата приятелка. Кани те
на вечеря и ти казваш да
твърде лесно. Напомни си, че не е нищо специално,
просто вечеря, всеки трябва да се храни.
Когато те поздрави на вратата, не си мисли
дори за секунда, че си причината
да носи парфюм тази вечер.

В неговата кухня ще ядеш от ръката му
парченце червена чушка. Смехът му
ще бъде тих и топъл и ще те накара
да се чувстваш като светлината на свещ. Не мисли, че това е специално.
Не пресмятай на пръсти броя
на луничките, които би могла да целунеш толкова лесно.
Опитай се да мислиш за сините пламъци на котлона и за зехтин,
не за всичко, което някога си обичала в него,
или изведнъж ще ти се стори кипящо и възможно
и толкова близко. Ще намериш фибичките ѝ
невинно оставени на мивката в банята му.
Фибичките ѝ. Приличат на телените крачета
на паяци, на отломките от разсъбличането ѝ
в неговото легло. Не казвай нищо.
Представи си как ги крадеш, как ги носиш
вкъщи в косата си. Когато те прегърне за лека нощ
му позволи да те целуне по челото.
Задоволи се да бъдеш мишена.

Вече у вас, ще си представиш как в другия край на града
тя впива пръстите си в гърба му
като в мокър цимент. Ще се чудиш
дали прилича на теб, дали сте две спални стаи
в същата къща. Дали лицето ѝ му е допаднало
като пренаредени мебели? Дали когато я целува,
има вкус на незасъхнала боя?

Ще искаш да му се обадиш.
Ще стигнеш до там да държиш телефона
в ръка, ще си представиш, че му казваш
невъобразими неща като ти винаги
тиктакаш в мен и аз те сънувам
по-често, отколкото не те.
Тялото ми е мъртъв език
и ти изговаряш
всяка дума съвършено.

Не му се обаждай.
Заспи на шума от видеото.
Тя трябва да го прави щастлив.
Тя трябва да е
Тя трябва да е любимото му място в Минеаполис.
Ти си магазин за сувенири, където той ходи
за да си припомни колко много липсва на хората,
когато го няма.

Sierra DeMulder, Unrequited Love Poem

Преход за мамути

„Онкология. Познавам думата мъгляво, но не знаех, че има нещо общо с рака. Звучи толкова невинно. По-скоро като наука, която се занимава с въпроса за изчезването на мамута или нещо подобно.“

Отива една жена при лекаря, Рей Клуун

В „Моби Дик“ Мелвил предхожда разказа си с всевъзможни цитати с китове (цитати с китове ми звучи малко като дъвки Турбо с колички). Имах една приятелка, чието счупено легло беше подпирано от няколко томчета, едно от които именно това. Моето издание също се мандахерца някъде по пода, но много по-безцелно. Просто се местя.

След като Мелвил може да започне своя класически труд така, то нищо не пречи аз да продължа моя по същия начин. Вместо за предговор, ще използвам този цитат за преход между историите за кучета и мамути и тези за пълнокръвни хора. Не е от Хамлет, а от модерен бестселър, написан на прост език; със сигурност далеч от съвършен, но доста добър преход.

Вземете си шибания преход и шибаната литература.

Тераси

Преди да прекара нощта си в разговори с нея на креслото й, и три години преди да я целуне за първи път, тя му отправи един жест на интимност, за който никой от тях не си даде сметка: покани го на терасата си, и той прие. Когато си на нечия тераса – и разполагаш с малко по-набито око за хорските навици – можеш да научиш много за тях: от костилките на кайсиите (а можеха да бъдат праскови) по перваза; от полу-изпитата бутилка от любимото й вино в ъгъла (нейното беше тежък мавруд). От наличието или липсата на чесън, или стар лук, или и двете. От номера на пантофите, които носи там, и от които сега стърчаха петите му. Но най-вече от гледката към града, защото единствено тя може да е била плод на съзнателен избор. Докато вкуса й за традиционна кухня и размерите на ходилата под красивите й глезени бяха все съкровени неща, за терасения прозорец към които той беше благодарен, те бяха и такива, над чието формиране тя бе имала толкова власт, колкото щеше да има и над сънищата си на следващата вечер. А изгледът от нечия тераса е от нещата, които или са търсени нарочно, или не са. И двете можеха да му кажат много за нейната душа.

Трамвайните релси в тази гледка не бяха случайни.

Пантофите бяха тридесет и шести номер, един по-малко от средния за пола й.

Колко страшна съдба: да прекараш три години в чакане на първата си целувка с някого. Какво правиш, ако тогава разбереш, че тя не се целува добре?

Между другото

Очевидно скоро няма да напиша роман, но пък имам заглавие и посвещение. Също така не мога да спра да си мисля как отговарям на критиката след това:

„Мисля, че просто много исках да напиша книга, и още повече исках в нея да има зомбита“.

или

„Писането всъщност е ужасяващо занимание, и за да го отложи във времето, човек прави всякакви несвойствени неща като поправяне на дивани и дипломиране от университети“.

Когато завършвах гимназия и трябваше да си избирам костюм за бала, тръгнах по магазините с една вратовръзка и чифт ръкавели, и всичко останало трябваше да отговаря на тях. Една от многото млади дами, които се опитаха да ми продадат дрехи в този ден, ми се скара, че така не се прави и че съм започнал отзад напред. Започвам да разбирам какво е имала предвид.

За слушалките

Когато се кача в градския транспорт, и открия, че съм си забравил слушалките у дома, първо се оглеждам за някое друго човече, което не е направило моята грешка, и се залепям за него и за звуците, които то излъчва. Че слуша толкова силно, че да си развали слуха, не е мой проблем.

Когато пътувам в градския транспорт и не съм си забравил слушалките у дома, се надявам, че човечетата около мен, които са си забравили слушалките по домовете си, харесват музиката, която съм подбрал за деня.

В центъра на кое?

В центъра на селото има мини-зоопарк с ягуари, лами, сърни, елени, муфлони, крокодили, костенурки, орли, фазани, диви патици, щрауси, пеликани, японски петли, токачки и други екзотични животни.