клапанът на моето мълчание

клапанът на моето мълчание
– като безплътната медуза в океана –
пулсира тихичко и без желание,
отмерва часовете на полуразпада.

не знаят как, къде и от кого
поставен бил е той във моите уста
но включи ли се той, думите от много
пръскат се на самолетен облак и тъга.

бих искал да ги върна,
пак да бъда онзи аз,
но не притежавам инструменти, ни таланта
на механика от марс.

телескопът ни у теб е.
във беззвездното небе не ще намериш
по-обичащо те малко цвете.
но и то увяхва и цъфти и ще търпи промени.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *