Този тип

(превод)

Всеки се нуждае от място. То не трябва да бъде вътре в другиго. – Ричард Сайкън

Ако пораснеш в този тип жени, които мъжете искат да гледат,
можеш да ги оставиш да те погледат. Но не бъркай очите с ръце.

Или прозорци.
Или огледала.

Нека видят как изглежда една жена.
Може да не са виждали преди.

Ако пораснеш в този тип жени, които мъжете искат да докосват,
можеш да ги оставиш да те подокосват.

Понякога не си това, за което са се протегнали.
Понякога е бутилка. Врата. Сандвич. Пулицър. Друга жена.

Но ти си първото, което ръцете са намерили. Не припознавай себе си за пазителка.
Или за муза. Или за обещание. Или за жертва. Или за закуска.

Ти си жена. Кожа и кости. Вени и нерви. Коса и пот.
Не си създадена от метафори. Нито съжаления. Нито извинения.

Ако пораснеш в този тип жени, които мъжете искат да държат,
можеш да ги оставиш да те подържат.

По цял ден репетират изправеното положение на телата си –
дори след всичкото еволюиране, все още се струва неестествено, все още напряга мускулите,

държи ръцете и гръбнакът натегнати. Само някои мъже ще искат да научат
какво е усещането да се огънат във въпросителна около теб,

да признаят, че нямат отговорите,
които са очаквали да имат досега;

някои мъже ще искат да се хванат за теб като за Отговорът.
Ти не си Отговорът.

Ти не си задачата. Ти не си стихотворението
или последното изречение или загадката или шегата.

Жена. Ако пораснеш в този тип, които мъжете искат да обичат,
можеш да ги оставиш да те пообичат.

Да бъдеш обичана не е същото като да обичаш.
Когато се влюбиш, то е да откриеш океана

след години скачане във локви. То е да разбереш, че имаш ръце.
То е да посегнеш към опънатото въже след като тълпите са се прибрали по домовете.

Не прекарвай времето си в чудене дали не си от този тип жени, които мъжете ще наранят.
Ако те остави със сърце като автомобилна аларма, ще се научиш да припяваш.

Трудно е да спреш да обичаш океана, дори след като те е оставил без въздух, осолена.
Простѝ си за взетите решения, тези, които още наричаш

грешки, когато ги завиваш за през нощта, и знай това:
знай, че си от този тип жени в търсене на място, което да нарекат свое.

Нека статуите се рушат.
Ти винаги си била това място.

Ти си жена, която може да го построи сама.
Ти си родена да строиш.

Sarah Kay, This Type

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *