Написано на хартиения плик, държащ електронната книга

линиите по вътрешната страна на супника с кафе, означаващи моментите, в които съм надигнал глава от книгата и обръщал внимание на течността, подобно на пръстените по напречния разрез на стъблото на старо дърво

Практически на всяка маса в кафенето има поне по една двойка, разменяща си нежности, сякаш искат да ми напомнят за момичето, което настоя да ме изпрати на летището преди това. Отказвам да й изпратя мил есемес. Повтарям си, че ако ще позволявам на някакви емоции да нахлуят, те не трябва да са тези. Имам си баща за намиране. Но отчасти от солидарност към нея, отчасти за да им покажа колко съм сериозен, когато срещам погледите на красивите азиатки отсреща, се старая да им предам следната атомизирана мисъл:

„Здравейте, аз съм Емил, писател с татуировки. Не обичам кафе. Причината да съм в това заведение и пред тази чаша сега, е защото искам да мина през тоалетната преди осемчасовия си полет.“

Едно мнение за “Написано на хартиения плик, държащ електронната книга”

  1. Летищата са възможно най-крайните и тягостни точни. И едни от най-недовършените в човешките взаимоотношения.. :)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *