Мазилки

ти си фасадата на любимата ми сграда,
която не мога да намеря с часове –
защото съм израснал в град с прави улици –
а ти завърташ думите
объркващо.
от отсрещния тротоар изглеждаш
бомбардирана.
ефектът е търсен.
ти не помниш
последната война.

ти си неравната повърхнина
под сменения прозорец
(с източно изложение)
на детската ми стая,
първата ми истинска
ръчна изработка.

в замък в будапеща се
изливаш над сводовете
на зазидани тайни коридори
и тихо биваш белия фон
на пост-модерната живопис.

ти си мокрият гипс в
ъглите на дома ми.
никога не е било толкова
вълнуващо да гледам
как някой съхне;
разбърканите изпарения
на кофата с латекс
са като топлия ти аромат рано сутрин –
приспиват ме,
канят ме обратно в леглото.

ти си ронещата се паяжина,
обвила къщата,
в която се е родил баща ми.

ти си ситните бели парченца в пръстта.

ти си ръждата,
която ще осъмне
по тези инструменти.

ти си черното,
останало в
дланта ми,
и умората,
която ще изтече
в канала.

внимателно разгледани
под светлината на свещта,
линиите на кожата ти
разкриват къде точно
е ударило
последното
земетресение.

ти си колекцията ми от мазилки.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *