Стихотворение за несподелена любов

(превод)

Ще бъдеш навън с приятелки
когато новините за съществуването ѝ
ще се разлеят случайно по целия
ти стол. Реагирай спокойно,
сякаш е само промяна във времето,
очакваният край на предвидима шега.
След четвъртата чаша евтин алкохол
остави образа как той целува друга жена
в тоалетната.

На сутринта името ѝ ще бъде
във всяко заглавие: катастрофа, грабеж, наводнение.
Когато той се обади, забрави за стотиците въжета,
развързващи се в стомаха ти.
Отново си най-добрата приятелка. Кани те
на вечеря и ти казваш да
твърде лесно. Напомни си, че не е нищо специално,
просто вечеря, всеки трябва да се храни.
Когато те поздрави на вратата, не си мисли
дори за секунда, че си причината
да носи парфюм тази вечер.

В неговата кухня ще ядеш от ръката му
парченце червена чушка. Смехът му
ще бъде тих и топъл и ще те накара
да се чувстваш като светлината на свещ. Не мисли, че това е специално.
Не пресмятай на пръсти броя
на луничките, които би могла да целунеш толкова лесно.
Опитай се да мислиш за сините пламъци на котлона и за зехтин,
не за всичко, което някога си обичала в него,
или изведнъж ще ти се стори кипящо и възможно
и толкова близко. Ще намериш фибичките ѝ
невинно оставени на мивката в банята му.
Фибичките ѝ. Приличат на телените крачета
на паяци, на отломките от разсъбличането ѝ
в неговото легло. Не казвай нищо.
Представи си как ги крадеш, как ги носиш
вкъщи в косата си. Когато те прегърне за лека нощ
му позволи да те целуне по челото.
Задоволи се да бъдеш мишена.

Вече у вас, ще си представиш как в другия край на града
тя впива пръстите си в гърба му
като в мокър цимент. Ще се чудиш
дали прилича на теб, дали сте две спални стаи
в същата къща. Дали лицето ѝ му е допаднало
като пренаредени мебели? Дали когато я целува,
има вкус на незасъхнала боя?

Ще искаш да му се обадиш.
Ще стигнеш до там да държиш телефона
в ръка, ще си представиш, че му казваш
невъобразими неща като ти винаги
тиктакаш в мен и аз те сънувам
по-често, отколкото не те.
Тялото ми е мъртъв език
и ти изговаряш
всяка дума съвършено.

Не му се обаждай.
Заспи на шума от видеото.
Тя трябва да го прави щастлив.
Тя трябва да е
Тя трябва да е любимото му място в Минеаполис.
Ти си магазин за сувенири, където той ходи
за да си припомни колко много липсва на хората,
когато го няма.

Sierra DeMulder, Unrequited Love Poem

2 мнения за “Стихотворение за несподелена любов”

  1. Същата ситуация, само, че аз съм момчето и копнея за момичето… ! ;(

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *