Тефтер 11

вратата има две посоки
на движение
като във уестърн.
тя умее
да се отваря и затваря,
о, да, такава е тя.

ако минеш в тази стая
и ме целунеш –
като в уестърн –
ще усетя
твоя вкус и ще припадам –
о, да, такава е тя.

ще напиша бърза песен
и ще я изсвиря
като в уестърн.
не стреляй,
тя толкова си може,
о, да, такава е тя.

о-о-о хвани ме за ръката
и ме заведи в гората,
припомни ми защо
аз не питах защо.
и припомни ми кога
използвах своите нога
и коя,
коя съм сега?

о-о-о моите руси коси
са напоени
и бременни със думите ти
„всичко е временно“
и припомни ми кога
изгубих път и посока
и коя,
коя съм сега?

автомата за кафе не работи днес
като в онези дни.
ще почукам на вратата с празна чаша
като в онези дни.
и ще търся ароматно кафе
и дали този път няма да срещна не? не! не,

о-о-о хвани ме за ръката
и ме заведи в гората,
припомни ми защо
аз не питах защо.
и припомни ми кога
използвах своите нога
и коя,
коя съм сега?

о-о-о моите руси коси
са напоени
и бременни със думите ти
„всичко е временно“
и припомни ми кога
изгубих път и посока посока
и коя,
коя съм сега?

(пиеса за пиано и Катя)

3 мнения за “Тефтер 11”

  1. А има ли как да с чуе? Това и другото от тефтерите, ако също е музикално.
    Хубави са, поне тия, дето прочетох до момента.

  2. (нещо не излезе усмивката; ако пък са станали 2, тръкни едната)
    :)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *