Най-добрият блог на републиката

И докато още сме на музикална тема: ако тази година свалите нелегално само един албум, нека това бъде новият Deftones.

Един абсолютно на място коментар под текста За одеалата. Stoyko ни пише:

Абе пич… Разбери! Не сме те изгонили от „групата“, защото си се събрал с някви приятелчета да тормозите инструментите в нашата репетиционна, а просто защото пееш ужасно фалшиво. Това последното явно също не ни хареса. Не ми излизай и с глупостите, че всички сме били плащали наем и че всеки е имал апаратура в залата. Ако ти се избиват комплекси, прави го по друг начин и не намесвай мен, както и сегашната ми група. Вместо да хейтваш, ела да пиеш една бира на наш концерт, ако егото ти го позволи.
Regards.

Някои ще си спомнят, че невинаги е било така, но след интензивна зен терапия нямам съвсем нищо за добавяне и обичам всички.

Явно не съм бил прав като писах, че повече няма да пиша за теб. Няма значение, всички лъжем. Точно сега би бил добър момент телефонът ми да звънне.

С прискърбие ви съобщавам, че от тази вечер досега известната като „новата ми“ група или „новата ми супер яка“ група, а понякога и просто като „суперглупата на републиката“ вече си има име. Това име вие ще разберете съвсем скоро,* но нямайте високи очаквания, щото е съвършено тъпо. Нека споделя с вас технологията за направата му (много съм горд с нея):

На лист хартия има две колони с по двайсетина думи. Думите в лявата колона са по-скоро прилагателни, но поради аналитичния характер на английския език са също чат-пат и нещо друго (и съответно понякога спокойно влизат в дясната колона), а думите отдясно са по-скоро съществителни. Подбрани са така, че всяка дума отляво да може да се върже с всяка дума отдясно и ако полученото словосъчетание не пръска от смисъл, то поне да звучи забавно, перверзно, запомнящо се, „яко“ и така нататък.

Можете да видите практически пример за цялата схема ето тук – играта се играе с refresh. Моля да извините скромните ми програмистски способности, мързела ми да правя шарения и най-вече факта, че двете колони с думи (достоверно пренесени от карирания лист в бара) са пълни с толкова тъпи, прости и антисмешни думи.

Ако случайно попаднете на име, изписано само с главни букви, съставено само от една дума и завършващо с удивителна, честито – превъртате играта и печелите акции на Узбекски Захарни Фабрики!

* – всъщност поради характера на играта, ако припомпвате f5 достатъчно дълго е неизбежно да попаднете на тъпото ни име

Мислех да пиша защо тва е най-тъпият епизод на Хаус на света, ама ме мързи, а и вече не помня. Но да се запомни първата част на предното изречение.

Понякога късно нощем чета анонимните откровения на непознати хора от другата страна на планетата. Понякога ме впечатляват мъничко.

Като някой, който не иска да отвърне на чувствата на някой друг, защото (на първия) му остават четири месеца живот, а вътрешно изгаря по другия. Доста шибано романтично, мамка му. По-добро от последната серия на Стъклен дом.

Не ме разбирайте погрешно – не искам никой отсреща да умира нито след четири месеца, нито никога. Седя, ям си шумно филията, трохи хвърчат навсякъде, и си мисля: какви причини са имали тези, които не са отвърнали на мен, когато са твърдяли, че вътрешно изгарят.

Или всички лъжем? Много по-красиво, лесно, човешко; простичко и утешаващо за вярване, отколкото ако някой обичан срещне в младостта си истински проблеми.

По-конкретно: до няквите хора, които се занимават да превеждат facebook на български.

Почти съм сигурен, че 4 people like this не значи „4 хора като тези.“ Освен тва от скромното си време като преводач на GNOME знам, че ако слагате точки на края на всички други преведени изречения, няма да е зле да сложите и на това.

Понякога докато си мажа филиите за закуска се случва да си мисля, че слагам твърде много масло. За щастие идеята за дълъг земен живот е частично интересна само в кратките моменти, когато човек е влюбен – и отхапвам шумно от филията.

Какво казваш на някой, който ти е „чел блога?“ Здрасти, ти знаеш за всеки мой проблем, драма, любимия ми отбор и зимна шапка, но имаш яка коса.

Познавам един наркоман, на който дядо му бил физик, приличал на Айнщайн и измислил перпетум мобиле. Перпетум мобиле е машина, която върви безкрайно благодарение на това, че прави повече ток, отколкото ползва. Перпетум мобиле е нещо, което не съществува, но почти всеки наркоман има дядо, който го бил измислил.

Перпетум мобиле се прави лесно. Трябва ви боксова круша и лице. Ако виждате в боксовата круша някого, когото можете да свържете с, примерно, тракането на токчетата на почти съвършените малки крачка на бившето си гадже или дрезгавия от цигарите глас на баща ви, сте на прав път. Но колкото и да са черни те, никой от тях не може да бъде еднолично виновен за всички най-големи земни злини – а именно такъв човек ви е необходим, за да задвижите машината, която не спира.

За да удряте цяла вечност, на уреда трябва да гледате в себе си.

Купата обаче е наша – и защо да не се върнем към една публикация отпреди 26 месеца.