Статията е кратка, но дори само заради фотосесията и цитатите с проф. Вучков веднагически получава култов статут и златен медал. Аз коментар нямам, за ваÑ?ите има поленце и бутонка долу.

Ð?злезе (довечера няма да се спи)!

Нещата сa вертикални, защото комикса стана прекалено Ñ?ирок за сайта и нищо нямаÑ?е да се чете. Можете да го видите в оригинал тук (където също ще прочетете какво всъщност се случва, понеже както обикновено не се разбира особено).

Така популярната снимка тип „преди“. Ð?зглежда обещаващо.

Ето го и любезният ни домакин тире рожденик Вики Пора – позира гордо с любезната си левскарска торта.

Тва са Деница, туба глицерин и Станислава. Чрез експерименти с такива (и други) вещества достигнах до състоянията, които демонстрирах по някое време.

Тук демонстрирам състояния и свръх порасналото си Ñ?кембе. Тва е специална течност за смазване на гласните струни, мхм.

“ – Аве, тия са много отзяли! Някой да ги разкара!

- Аз ли съм мебел?

- Дай парите! Е!“

Ð? той се опита да ги разкара, но срещна стила на пияния майстор и хватка-ключ-тип-менгеме, след която се наложи да потупа земята три пъти, за да ми каже рефера да го пусна. Последва преследване с линейки.

„Тия младежи са се изродили…“

Но някои явно са се забавлявали. Жалко, че не помня нищо.

Сто май ще ме маже с това след малко. Спокойно, против комари е, няма свойства на лубрикант (което бихте си помислили от ехидната му мутра и от факта, че той постоянно прави неща, за които на хората им трябват свойствата на лубрикантите).

На следващата сутрин Монев и моя милост отзяваме като рок-звездите, които сме. Забелязва се невероятната ми разлика в тена, фигуративната невербална комуникационна мощ на звяра Монев и сладолед по лицето ми, сложен там най-вероятно от Нина (или някой друг).

Останалите истории в картинки можете да видите тук. Снимките са (c) Пора, простотията е всЪнародна.