Публикации от раздел 'Класика' ↓

Има много и все разнообразни начини да кажеш на някого, че го харесваш. Ето няколко примера:

• Харесвам те като човек.
• Харесвам те, но по-добре да си останем само приятели.
• Харесвам те, но искам нещо красиво.
• Харесвам те, но не искам повече да ми се обаждаш.
• Харесвам те, но според мен най-добрият начин да ти го покажа е като ти повтарям редовно, че не можеш да правиш нещата, които най-обичаш да правиш. Почти две години след като ме разкараш ще продължа да ти се обаждам късно през нощта с въпроса „къде сбърках.“
• Харесвам те, но мозъкът ми е малко по-малък от едната ми гърда.
• Харесвам те, но мразя майонеза. Освен това имам приятел и май не ми се занимава с теб. Излъгах за майонезата.
• Харесвам те, но ме задушаваш. Взимам си спалния чувал.
• Харесвам те, но не съм сигурна какво искам. Не исках да водим този разговор по скайп.
• Харесвам те, но съм куку и детето ми има нужда от баща.
• Харесвам те, но съм куку и мириша.
• Харесвам те, но не се прави така.
• Харесвам те, но повече ми харесва да говоря много.
• Харесвам те, но съм с десет години по-голяма от теб.
• Харесвам те, но във Варна си ми е добре.
• Харесвам те и ще се постарая да стана твой клонинг и ще те обвинявам за всичките несгоди на бъдещия си живот. Евентуално ще се опитам да се самоубия. Ти си виновен!
• Харесвам те, но няма да ти се обаждам цяла седмица и после ще се оплача от отношението ти.
• Харесвам те, но след две седмици заминавам за друга държава.
• Харесвам те, но все още те възприемам като гаджето на двете си най-добри приятелки.
• Харесвам те, но никога няма да ти го кажа.
• Харесвам те, но днес е първи април.
• Харесвам те, но се надявам да нямаш нищо против, че гледам Love Actually докато правим секс.
• Харесвам те, но си тъп.

Може и да изпускам нещо. По-добрите са ми се падали по два пъти.

Заповядайте, споделете и вие!

Тялото тече по неведоми пътища. Сещам се, че имам дробове, чак когато се задушавам, и сещането е сепващо и рязко и изведнъж.
Осъзнавам, че имам стомах, едва когато съм ял нещо много лошо и се налага спешно да го наведа, извинете, приведа в състояние на катарзис.
За първи път усетих вкус по зъбите си след един лош бой. Вкусът беше тежък, сладникав и червен като малинов сироп, вкусът беше стар като теб, света и мен, и така нататък.

И чувствам най-непосредствено хубавите неща в живота когато съм празен като полупълна чаша в стара фотография.

А какво, всъщност, е рок музиката? В началото на деветдесетте, когато бях съвсем малък, по-големият ми брат вече беше започнал да изпитва върху себе си разните ефекти на пубертета, един от които беше именно влиянието на рока, манифестиран най-вече чрез дълга коса, кожени дрехи и преобладаващо черни плакати по стените на детската стая, която споделяхме. Един от първите такива плакати не беше нищо особено, но изцяло промени разбирането ми за живота и всичко останало. Познанието, което той ми даде, не беше много по-различно от божественото познание, което щях да придобия десетина години по-късно, когато щях да правя любов за пръв път, а именно – използването на нещо съвършено познато по съвършено непознат начин. Плакатът не беше повече от снимка на Джеймс Хетфийлд от Металика, вглъбен в свиренето на някаква песен. Специалното нещо, което успяваше да завърти динамото на детското ми въображение в правилната посока преди да заспя в продължение на нощ след нощ след нощ, беше, че докато той свиреше на нея, китарата му беше във вертикално, а не в хоризонтално положение.

Вярвам, че животът трябва да бъде интересен, затова поемам рискове и често се случва да изглеждам по-глупав, отколкото съм, или пък да живея опасно. В крайна сметка си струва, защото ако седнем двамата днес и си напишем автобиографиите, има известен шанс моята да не е най-тъпата на масата.

Вярвам, че посредствеността е чумата на нашето време. Затова се старая да бъда по-малко част от проблема и повече част от решението.

Вярвам, че татуировките придават духа на татуираното върху татуирания.

Вярвам, че нито корпоративните, нито престъпните интереси трябва да направляват политиката на една държава. На която и да е държава, но в борбата срещу тях ще започна от своята.

Вярвам, че съжалението не е единствената възможна демонстрация на съвест.

Вярвам, че колкото повече знае някой, толкова повече си мълчи. Вярвам, че който се взима насериозно е пълен идиот и ако не си говоря с някого, причината вероятно е в това изречение.

Вярвам, че когато няма ток или забие, компютърът ти се превръща в камък. Вярвам, че ако си нищо без него, значи си нищо.

Вярвам, че партийната система е глупава и морално остаряла. Вярвам в хората.

Вярвам, че селянин не е обидна дума, а напротив.

Не вярвам на хора, които мислят последния Батман за най-добър филм на всички времена. Иска ми се да не вярвам, че има такива над 12.

Не вярвам, че годините определят поведението на човека, но пък винаги са добро извинение.

Вярвам, че в правенето на изкуство, на каквото и да е изкуство, е по-важно да имаш собствена перспектива, отколкото отлично да можеш да имитираш нечия чужда гледна точка. Вярвам, че за една истинска рок група добрата песен е по-важна от работещата машина за пушек.

Вярвам, че те е страх да направиш нещо.

Вярвам, че всеки писател тярбва сам да си порвери ръокипса за геркши перди да го преадде в издателството. Вярвам, че в романите, и във филмите, и в комиксите героите трябва да говорят като истински хора, а не като от планетата роман, филм или комикс.

Вярвам, че съм завършил добро училище. Не вярвам, че то определя и промил от мен и съучениците ми.

Вярвам, че модата да бъдеш алтернативен, да ползваш линукс, защото не е уиндоус, да носиш очила без да имаш диоптър, да слушаш тази група, защото никой друг не я слуша, да носиш куфия вместо шал; всичко това е само временно, и тихо си ям дюнера.

Вярвам, че вярата не изисква религия или халка.

Вярвам, че всеки млад човек има изконното право да няма никаква представа какво да прави с живота си.

Вярвам, че късата памет е чумата на нашето време. Не помня, че вярвам.

Вярвам, че хората трябва да се държат добре с другите хора не по правило, по навик или срещу награда или заплаха, а единствено за да се чувстват другите хора малко по-добре. Вярвам, че не е срамно да бъдеш хуманист.

Вярвам, че човек с твърди принципи е по-добър от човек с моите принципи.

Живея с някой, който учи и работи реклама. Вярвам, че рекламата затъпява сетивата, прави решенията трудни и обезличава хората. Не мога да си представя самурай в свят с реклами.

Вярвам, че хората, които по свой собствен избор следват български или история вместо право или икономика заради бащите си, са великани, крачещи в море от малки рибки и морски охлюви.

Вярвам, че човек не трябва да се стреми да бъде нещо, а някой.

Това не е манифест, това е чернова. Не вярвам, че семантиката заслужава да спира когото и да е да мисли, да променя, да поставя под въпрос, да руши и да създава.

Беше гореща майска нощ и единствените шумове, които смущаваха покоя в стаята, бяха случайно преминаващите по улицата коли. Ако бяхте там, с гръб към отворения прозорец, и поглед, насочен малко надолу и малко наляво, щяхте да гледате към ниско единично легло. Между него и чаршафите се бяха прегърнали две човешки тела, едното със значително по-дълга коса от другото. За да прекъсне дълбоката концентрация на наблюденията ви, главата с дългата коса неволно размърда прилежащото си тяло и събори телефона, който преди това спокойно лежеше до възглавницата. Сега е добър момент да се разкарате от там.

- Какво става?
- Нищо, мило, заспивай.

Няколко секунди не се чуваше друго освен учестеното й дишане, след което голото и потно тяло отново се размърда, този път в опит да вдигне телефона. Точно когато ръката й напипа пластмасата, той инстинктивно се обърна, хвана я за гърдите и я придърпа към себе си. Между устните им нямаше повече от няколко сантиметра разстояние и нощният им дъх се смесваше, когато телефонът удари земята за втори път.

- Какво става?
- Просто съборих телефона си и сега го вдигам. Заспивай.

Не че го интересуваше какво става. В тези часове на денонощието принципно ниският му глас звучеше разсърдено и болнаво до гробовни измерения и бе по-вероятно да уплаши жената, с която споделяше едно легло, отколкото да внуши заинтересованост. Освен това тя подозираше, че той не се беше събуждал и за секунда. Понякога водеше почти смислени разговори докато спи – които на сутринта не помнеше – а и помагаше, че очите му бяха отворени постоянно. Когато нормалните хора се будят, отварят очите си. Той просто премигва.

Телефонът най-накрая се върна до възглавницата благодарение на движенията на красивото женско тяло. Минута по-късно гърленият глас се чу отново:
- Това е вредно.
- Кое е вредно? – изненада се тя.
- Радиацията – казвайки това се завъртя към нея и я прегърна.

Тя отново доближи усмихнатите си устни до неговите, и каза:
- Не е по-вредно от газовете ти под юргана – и го целуна нежно.
- Не ми говори така.
- Защо? – този среднощен диалог й ставаше все по-забавен.
- Защото утре си тръгвам и ще ти липсва всичко под юргана – той се усмихна сляпо.
- Ти не ми говори така! – и сърдито удари с юмрука си по двойно по-голямото му рамо.

Той я притисна съвсем до себе си и продължи да спи най-спокойно, а тя беше вече разсънена и дълго време не можа да изгони последните му думи от съзнанието си. Вярно, в някои отношения беше недодялан, почти груб, но за това пък с нея винаги беше внимателен. Едва ли имаше много хора, които никога не са изпускали телесни газове, но пък определено познаваше мъже, които обиждат и дори удрят жените си. Той не беше от вторите. Истинският проблем пред нея беше, че той наистина трябваше да си тръгне на следващия ден. Връзките от разстояние могат да създадат известни неудобства, особено ако си достатъчно тъп, за да бъдеш част от тях.

Неспособността си да бъде съпричастен с нейните среднощни мисли за себе си, тях двамата и вселената като цяло той умело компенсираше като просто не я пускаше от прегръдката си до сутринта, и тя не би заменила за нищо на света тази му неспособност. Освен това на лунната светлина задникът му изглеждаше особено добре.

- Обичам те – прошепна тя и го целуна.

* за повече от половин година, това беше началото и общо взето единственото сигурно нещо в печално недописания ми роман. Вече не е нито едно от двете, за това го публикувам. Освен това искам да пожелая весела коледа и по-добра нова година на всички приятели, познати и хора изобщо.

Дали главният герой да е смачкан от живота и алкохола холивудски детектив или смачкан от живота и тревата продавач на бански? Това е важен въпрос за вашата история. Не чак толкова, че да трябва да знаете отговора му преди втората или трета чернова, но все пак доста важен.

Защото героят ви трябва да има движеща сила, и тя трябва да има обяснение. Представете си, че цялата история се върти около неговата голяма и всепоглъщаща любов. Епичен роман, покриващ подробно повече от година действие на поне три континента, с десетки герои, всеки един от тях, разбира се, второстепенен пред тази голяма любов. И на края на тази година осъзнавате, че главният ви герой може да е влюбен колкото си иска, но точно тази движеща сила няма да го докара до никое конкретно място, и в крайна сметка той е точно толкова недоразвит, колкото и в началото на тъпата ви книга. Моля ви, не завършвайте тази книга, защото никой не иска да я чете. По-добре да бяхте описали приключенията на един продавач на бански.

Продавачът на бански е благодатен главен герой. На първо място, той няма особени цели. Човек с неособени цели може да се задоволи лесно и няма нужда да отделяте време на страхотен завършек. Второ, тълпата си симпатизира с него. Замислете се, колко души преживяват Голяма любов и колко души продават нещо ненужно на глупави, опиянени от суетата хора?

Не на последно място, продавачът на бански няма нужда да се прави на нещо, което не е. Няма нужда да развява байраци, да си пуска брада (освен ако не го издирват родителите на някое богаташко момиче), да слага „анти“ пред всяко възможно твърдение и така нататък. Продавачът на бански си е продавач на бански и го знае по-добре от повечето хора. Той последен ще тръгне да спасява света доброволно и ако в крайна сметка го направи, това ще е случайно и за съжаление неизбежно последствие от усилията му да продаде чифт бански някому или просто да се наяде добре.

Във въздуха витае една драматична аура откакто България е в Европейския съюз. С всеки месец все повече пари се спират, все повече пръсти се вдигат, все повече зъби се оголват. Всеки говори за корупция това и корупция онова, все едно е онази голяма любов, която задвижва нашето всенародно и доста шеметно спускане надолу по камънистия път на изолацията.

Вие виждали ли сте корупция наживо? Аз не съм. Съквартирантът ми веднъж бутнал 20 лева на катаджия малко преди магистралата, ама аз не съм бил там. Не че не му вярвам де, просто аз му вярвам и като ми каже, че е влюбен. Това ми е думата – за мен тези две думи са твърде големи, твърде невидими в ежедневието ни и в крайна сметка не водят до абсолютно никакво развитие. Трябва да разберем, че героите в нашата история са прости продавачи и в борбата им с Европата не ги спират абстрактни понятия, а далеч по-прости неща.

Моето предположение? Некомпетентност. Плащам си сметките на хора, които са некомпетентни. Купувам си тоалетна хартия от хора, които са некомпетентни. Чета блогове на хора, които са некомпетентни. Чета романи на хора, които са некомпетентни, за Бога! Представете си държава, чиято администрация е толкова добра в работата си, колкото продавача в нонстопа, на когото като кажеш, че искаш сладолед, ти казва с гадния си педерастски глас да си отвориш фризера сам.

Сега, ако аз пишех докладите на евро комисията, в един момент, но едва ли преди втората или третата чернова, щях да се сетя, че идиотите, за които пиша, не са просто приятно разсеяни от хубавото пролетно усещане в коремите си. Тях не ги бива в това, което правят, и наемат хора – още по-некадърни хора! – за да им делегират отговорността, с която ние като некомпетентни гласоподаватели сме натоварили първите. Въпросът изобщо не е до никаква корупция. Въпросът е до това дали си добър в това, което правиш, или не си, и всъщност е един адски добър въпрос.

Ако ще пишете за корупция, то моля ви, не започвайте тази книга.

Иска ми се когато в училище стигнем до Библията поне да ни споменат, съвсем между другото, че в Корана участват същите главни герои, правят абсолютно същите неща и в крайна сметка ни учат на същите мъдрости за живота и как да се държим с другите. Бил съм и в църква, и в джамия. В едното няма нужда от свещ.

Понякога се чудя дали вършенето на добри неща и спазването на определени етични ценности единствено заради очакването на награда или страх от наказание в отвъдното е по-идиотско от заклеймяването на тези ценности като остарели в наши дни.

Да си българин и да си националист е исторически неграмотно – та ние въобще не знаем от къде произлизаме, за Бога! Не че нямаме някои национални постижения от време оно, които да ни топлят в дните, в които за целия свят е ясно, че сме паднали по глава като малки. Известно е например, че сме първите в света, сетили се да пуснат бомба от самолет върху други човешки същества. Да се гордееш с това, разбира се, е като да се гордееш с Шоуто на Азис.

Иска ми се в часовете по литература да спрат да ни учат какво са искали да кажат разни невинни хора, които вероятно изобщо не са искали да кажат това и които на всичкото отгоре са неспособни да се защитят поради смъртта си. Според мен е достатъчно да ни обяснят добре защо разбирането на мъртвите хора е важно умение, ако трябва и с примери, оттам нататък всеки да се оправя сам.

Нямаме един модерен писател, защото в гимназията няма един час, отделен на това как да се напише точно това, което искаш да кажеш ти. Все още нямам идея какво е есе. Нямаме един модерен писател и защото имаме хора, които превеждат и издават Пауло Коелю – и по-добре.

Иска ми се да се организира референдум дали Конституцията да не бъде пренаписана изцяло и ми се иска ние да го спечелим.

Референдуми за това дали да участваме в чужди войни също не са лоша идея. Защото има войни, които трябва да се водят, иначе целият свят днес би говорил немски. Има и такива, които не трябва, и аз не мога да си обясня защо трети страни биха взели участие в конфликт на трети континент. Военните съюзи би трябвало да изпълняват защитни цели, не агресорски и определено не срещу абстрактни врагове.

Не че твърдя, че войната в Ирак е неоправдана или нещо такова, напротив. Виждате ли, в Америка хората започват да пият на двайсет и една години и голямото им е петдесет милилитра. В Багдад хората започват да пият преди гимназията, преди обяд, и никога с по-малко от двеста. Тази теория обаче не успява съвсем да обясни защо американците започнаха боя и защо им отнема толкова време и усилия да го свършат.

Може да ви прозвучи странно, но няма как да повярвам на човек, който твърди, че е социалист, докато съзнателно взима повече пари от най-нископлатените хора в съответната държавата или пък забранява християнството. Ако в основата на политиката стои някакъв морал, то още тълковният речник забранява на този човек да се занимава с това.

Политиката в България може да се сравни с музикалната ни индустрия. Сещам се поне за двайсет хубави песни, но останалите, тези, които така и не стигат до радиото, не стават за нищо, на концерт всеки пее на плейбек и трябва да сложиш баница в опаковката на албума, за да се продаде някое копие.

Чалгата е музика горе-долу колкото един човек с речник от петстотин четиредесет и две думи е писател. Когато ми се струва, че съм от последните, защото пиша като петокласник и в продължение на месеци не мога да измисля едно свястно изречение, може да ме успокои само мисълта, че любимите ми автори са имали такива моменти преди, по време и след написването на любимите ми книги.

Страшно много ми се иска когато в училище стигнем до Библията вече да са ни споменали, че само вършенето на добри неща прави човек да звучи гордо.

- Добре, ти какво толкова търсиш в едно момиче? – въпросът беше към Емил.
- Не знам.
- Аз знам – след като каза това, Камен поседя ухилен известно време. Като забеляза, че другите го гледат с очакване, отпи и продължи – Искам да знае точно коя марка, модел, цвят и година ми е китарата, за да ми купи абсолютно същата, след като я разбие.
- Защо трябва да ти разбива китарата? – Момчил по-скоро очакваше отговор, включващ цици и крака.
- Защото ще е бясна след като ме изгони от вкъщи.
- Защо трябва да те гони от вкъщи? – Емил също.
- Примерно – каза Камен, а Емил го зяпаше с отворена уста.
- Значи твоята идеална жена ти разбива китарите? – заключи Момчил.
- Само когато има причина да го прави – отвърна Камен.
- Ти дори нямаш китара! – отбеляза Емил.
- Казах примерно де – докато Камен го казваше отново, Момчил се заливаше от смях, а Емил гледаше невярващо в приятеля си – Освен това би било прекалено да очаквам някое момиче да запомни всеки от барабаните ми.
- Така си е – замислено потвърди Момчил, след което тримата чукнаха бутилки и довършиха бирата в тях.

Стените носеха цвета на кафе, което не възбужда сетивата. Тя бродеше самичка сред големите стаи, въоръжена само със смътна идея как е попаднала там, бяла хавлия и чифт търсещи очи.

Най-после ги намери, струпани до масата в хола. Започна да разплита купчината и една по една да ги облича.

[02:12:08] sonofthesungod: spish li we
[02:14:18] … az twa nqma da go pisha poweche :)
[02:21:08] … move da stane na scenarij nqkoj den , no nqmam sili za naratiw
[02:21:27] … chetiri izrecheniq mu stigat
[02:21:30] … no kato cqlo synqt beshe
[02:21:38] … w nqkakyw golqm kafqw apartament
[02:21:49] … nito stari, nito nowi dekori
[02:21:54] … prosto nqkakyw.. timeless
[02:22:53] … bqhme prekarali wecherta zaedno
[02:22:57] … no estestweno beshe stranno
[02:23:30] … i goworihme za towa i reshihme che move da go naprawim nestranno
[02:23:36] … kolkoto i stranno da zwuchi ahah
[02:24:19] … i sled izwestno wreme razgowori
[02:24:25] … pak se celuwahme i syblichahme
[02:24:30] … i togawa w staqta wlizat
[02:24:34] … nechij baba i dqdo!
[02:24:35] … haha
[02:25:09] … i
[02:25:11] … se oblicham
[02:25:15] … i otiwam da gi tyrsq w kuhnqta
[02:25:18] … shtoto te tam otidoha qwno
[02:25:47] … hm
[02:25:55] … ne znam dali dosega ima nqkakyw smisyl
[02:27:12] … ama prodylvawam!
[02:27:16] … i otiwame w kuhnqta
[02:27:19] … i tam gi nqma
[02:27:24] … i gledam w nqkakwa trapezariq
[02:27:25] … naredeni
[02:27:29] … pone 20 dushi
[02:27:33] … chichaci i babki i lelki i etc
[02:27:36] … qdat i piqt
[02:27:39] … na edna bqla pokriwka
[02:27:42] … hahaha
[02:28:23] … i
[02:28:28] … a babata i dqdoto
[02:28:32] … magicheski sa se prewyrnali
[02:28:35] … w napylno nepoznati
[02:28:38] … i izobshto wsichki sa ni nepoznati
[02:28:45] … i nqkakwi hora pochwat da mi obqsnqwat
[02:29:12] … kak
[02:29:17] … znachi
[02:29:31] … ima organizaciq
[02:29:32] … biznes
[02:29:34] … kojto se zanimawa
[02:29:35] … s filmi
[02:29:38] … koito se snimat w synishta
[02:29:44] … i az sym edin ot naj-dobrite im aktjori
[02:29:45] … i znachi
[02:29:50] … hwashtat tam 20 30 kolkoto dushi
[02:29:52] … i gi prispiwat
[02:29:59] … i gi wryzwat w nqkakwa matrica
[02:30:01] … i snimat kakwo synuwat
[02:30:04] … i taka prawqt filmi
[02:30:05] … (smqtaj(
[02:30:37] … obache poneve bilo tajna razrabotka
[02:30:40] … posle ni triqt pametta
[02:30:42] … i mi obqsnqwat
[02:30:49] … zashto si mislish che imash takaw agolqma kafqwa kyshta
[02:30:51] … twa e ot nashite pari
[02:30:53] … ot filmite
[02:30:57] … i mi puskat fiilm
[02:30:59] … chernobql
[02:31:03] … i s nqkwi retrodrehi
[02:31:05] … kazwam
[02:31:12] … wsichko losho trygwa ot venite
[02:31:18] … i si razbiwam liceto w stenata
[02:31:19] … !!!
[02:31:23] … i ediniq mi kazwa
[02:31:25] … tuka trqbwashe da kavesh
[02:31:29] … wsichko losho trygwa ot myvete
[02:31:32] … ama ti reshi da improwizirash
[02:31:35] … i se samoubi w synq si
[02:31:38] … i stana naj-welikiq film
[02:31:39] … ahahah
[02:31:41] … i nqkwi takiwa
[02:31:43] … twa beshe
[02:31:45] … w obshti linii
[02:31:48] … psiho synq :D

Съществува погрешното схващане, че писането на книга изисква непосилна отдаденост, постоянство, креативност и други неща, в които аз не съм надарен, за това понякога хората се чудят. Ето простичък отговор.

Романът всъщност не иска много от мен. Мога да се връщам при него в два през нощта след месеци без обаждане и той няма да намери нищо нередно в това, няма и да каже, че се отнасям с него като с момиче на повикване.

Романът няма да бъде писан от никой друг – и няма да намеря негови голи снимки на чужд компютър – но няма да има нищо против аз да пиша други. Няма нужда да го слушам как мрънка, а когато на мен ми се мрънка, мога спокойно и без задръжки да го направя пред него, а след това ще изтрия страницата. Романът ме предразполага да говоря, но не се сърди, когато нямам нищо за казване.

Романът не се срамува от мен и не би ме помолил да крием в тайна връзката си; от друга страна аз мога да бъда дискретен колкото си искам и на никого никога нищичко да не кажа. Романът не държи да помня датата, на която съм го започнал, нито очаква бельо за рождения си ден.

Романът слуша само музиката, която аз слушам, гледал е само филмите, които аз съм гледал, и е чел само книгите, които аз съм чел, затова винаги имаме тема за добър разговор и винаги сме на една и съща страница. Романът няма бивша, за която да си мисли в онези дни, аз също.

Романът няма предпочитания за прическата, дрехите, хигиената, обеците, здравето ми. Той никога няма да ми каже, че не харесва нещо в мен, което е там нарочно; точно обратното, той ще попие като гъба най-добрите ми черти, но не и преди обективно да ми е показал най-лошите. Той обича и цени начините, по които правя всичко, просто тихичко се надява точно тази вечер да избера да правя него.

Романът цени съвършеното изречение повече от незавършената глава. Обаче не би я върнал.

Романът няма любима поза или място за секс и притежава редкия дар на титаничното търпение. Той свършва само веднъж, неизбежно едновременно с мен.