От много време мисля за равносметка на първата ми година като софиянец, но не сядам да я пиша, защото и аз в ролята на автор, и моите приятелчета и анонимни фенки в ролята на публика не обичаме моите дълги и, още повече, лично-драматични неща.

Беше интересна година. Впрочем още не е станала година.

Лутах се много. Един красноречив пример – за малко да замина за Чехия за две години. За шок на много и мое лично щастие, вече имам ясен план за действие/път за следване.

Станал съм дебел.

Най-голямото ми съжаление – с много хора, с които си говорихме често и много сладко, вече не си говорим, защото съм казал нещо малоумно. Моля ви, много хора, забравете малоумните неща и нека пак си говорим.

Друго: написал съм си mad max 2 в балончето на скупето и за моя изненада се оказва, че „наистина ли гледаш mad max“ е популярна opening line сред младите тия дни.

Имам още 4 часа до края на смяната. Плача.

No Recharge + Руснака @ jam на 11ти март.

Но темата е друга – за да запълня времето между изтичването до магазина, за да си купите съставките за сандвич модел 102, и откриването на нещо, вдясно на всяка страница вече ще виждате странното на пръв поглед заглавие Най-доброто, точно под по-нормалното Най-новото. Под Най-доброто ще можете да цъкате директно на представителната извадка на този блог; там винаги ще се показват последните седем смислени поста, лично избрани от мен (шокиращо).

И така.

Та сетих се за ГПЧЕ и колко вървежни бяхме в класацията на „24 часа“ преди няколко години, и се зачудих по какви точно критерии са били оценявани горките училищенца, съревноваващи се с нашата титанична академична институция. Гуглих за „гимназии класация“ и на първо място ми излезе – не можете да познаете – сайтът на Ромен Ролан Стара Загора. Наистина титанично.

Пак благодарение на този сайт, ето къде сме петъка:

Обещавам другата седмица да си намисля дори по-тъпи въпроси!

И за да не е съвсем скучна публикацията, ето с какво са ме намирали в търсачките днес:

As stated on their site, Last.fm is experiencing technical difficulties today – just like minor sites like this one. Refusing to bend down in front of the currently irremediable encoding issues, the No Regrets staff – hey ma, look, it’s me! – decided to switch to a language that’s a tad more universal and issue-proof for a little (looks up and prays) while.

In other news, just as I was about to hit the „Publish“ button, my media player randomly played the theme song to My Little Pony. Now I have to hit the button with a shaky, insecure hand.

Временно сайтът ще изглежда и ще се държи странно. Темата е copyblogger. На който му липсват зеленикавите ми 32 зъба, може да кача моя мод на к2 някога някъде. В голяма степен преминаването към новата тема, наследяването на старите пороци, превода на темата и малките пипни по изгледа, които придават домашния уют, са извършени. Остава само прегледа на 215-те публикации и коригирането на всяка една с твърде широка картинка, например.

Колкото и странно да звучи, истинският редизайн изобщо не се ограничава само със смяната на темата и поставянето й в контекст.

Това, което се опитвам да направя със сайта в момента, е нещо много по-различно от елементарна промяна на изгледа – искам да променя структурата на съдържанието. Всеки, който се е занимавал поне малко с писане или интернет знае, че представянето не струва, ако нямаш какво да кажеш. Въпреки че почнах промяната от чисто екзистенциална нужда, в конкретния случай ще се опитам да бъда максимално ефикасен и да направя старото съдържание на сайта по-достъпно и по-лесно откриваемо за хората, на които би им било полезно. Докато правя това, ще описвам приключенията си с надеждата да помогнат на начинаещия (или не чак толкова) български блогър.