Публикации от раздел 'dev' ↓

Има малки промени по иначе така статичните страници портфолио и за мен. Споделям ви това не защото е много интересно, а защото напоследък нямам какво друго да споделям. edit: има и читалня вече

От много време мисля за равносметка на първата ми година като софиянец, но не сядам да я пиша, защото и аз в ролята на автор, и моите приятелчета и анонимни фенки в ролята на публика не обичаме моите дълги и, още повече, лично-драматични неща.

Беше интересна година. Впрочем още не е станала година.

Лутах се много. Един красноречив пример – за малко да замина за Чехия за две години. За шок на много и мое лично щастие, вече имам ясен план за действие/път за следване.

Станал съм дебел.

Най-голямото ми съжаление – с много хора, с които си говорихме често и много сладко, вече не си говорим, защото съм казал нещо малоумно. Моля ви, много хора, забравете малоумните неща и нека пак си говорим.

Ако се чудите кого (освен мен, много ясно) да следите по твитката, на ви малко храна за душата. Ако искате да запазите някаква полезност на услугата, препоръчвам да не добавяте повече от една-две. А last.fm радиото ми току-що пусна Albatross на Corrosion of Conformity – която според някой рандъм коментатор е „… so awesome that every song should sound just like it,“ и човекът е вери муч прав.

Друго: написал съм си mad max 2 в балончето на скупето и за моя изненада се оказва, че „наистина ли гледаш mad max“ е популярна opening line сред младите тия дни.

Имам още 4 часа до края на смяната. Плача.

No Recharge + Руснака @ jam на 11ти март.

Всъщност на мен ми се пада отляво. И би трябвало да е с пълен член.

Но темата е друга – за да запълня времето между изтичването до магазина, за да си купите съставките за сандвич модел 102, и откриването на нещо, вдясно на всяка страница вече ще виждате странното на пръв поглед заглавие Най-доброто, точно под по-нормалното Най-новото. Под Най-доброто ще можете да цъкате директно на представителната извадка на този блог; там винаги ще се показват последните седем смислени поста, лично избрани от мен (шокиращо).

И така.

Не, тук няма да споделя как вашият безумно глупав блог (не) би могъл да изравни по популярност Най-добрия на републиката, а една мъничка случка от отчаяните ми опити да си измисля причини да не уча.

Та сетих се за ГПЧЕ и колко вървежни бяхме в класацията на „24 часа“ преди няколко години, и се зачудих по какви точно критерии са били оценявани горките училищенца, съревноваващи се с нашата титанична академична институция. Гуглих за „гимназии класация“ и на първо място ми излезе – не можете да познаете – сайтът на Ромен Ролан Стара Загора. Наистина титанично.

Пак благодарение на този сайт, ето къде сме петъка:

Виж вдясно.

Обещавам другата седмица да си намисля дори по-тъпи въпроси!

Доскоро си мислех, че миграцията на новия хост и миграцията на един подобен блог по принцип води само до неприятни странични ефекти, например видимо падналия pagerank-а в гугъл или стотиците публикации и хилядите коментари със счупена кирилица, които ме чакат да ги оправя ръчно. Но миграцията доведе и до нещо много хубаво, за което не се бях сетил – нулев спам! За сравнение, в последните дни на позволени коментари на пенсионирания no regrets за денонощие се събираха по няколкостотин спам коментара, а това никога не е хубаво. Естествено, положителният ефект е временен, но много освежаващ.

И за да не е съвсем скучна публикацията, ето с какво са ме намирали в търсачките днес:

Толкова е разстоянието от последната публикация в kori.cult.bg/noregrets до тази, която ознаменува миграцията на новия ни хост, новия домейн и хиляда други нови неща. Сега потрайте малко докато оправя нааканата кирилица в архивите, защото имам тонове глупости за блогване.

As stated on their site, Last.fm is experiencing technical difficulties today – just like minor sites like this one. Refusing to bend down in front of the currently irremediable encoding issues, the No Regrets staff – hey ma, look, it’s me! – decided to switch to a language that’s a tad more universal and issue-proof for a little (looks up and prays) while.

In other news, just as I was about to hit the „Publish“ button, my media player randomly played the theme song to My Little Pony. Now I have to hit the button with a shaky, insecure hand.

Има моменти в живота на човек, когато просто има нужда да се извърши някаква промяна – да се обръснеш първи номер, да продадеш/разбиеш в стената китарата си, да се разкараш от нещо, което не си понасял, да си смениш вида на сайта. Има моменти в живота на човек, когато просто има нужда от почти всички изброени неща.

Временно сайтът ще изглежда и ще се държи странно. Темата е copyblogger. На който му липсват зеленикавите ми 32 зъба, може да кача моя мод на к2 някога някъде. В голяма степен преминаването към новата тема, наследяването на старите пороци, превода на темата и малките пипни по изгледа, които придават домашния уют, са извършени. Остава само прегледа на 215-те публикации и коригирането на всяка една с твърде широка картинка, например.

Колкото и странно да звучи, истинският редизайн изобщо не се ограничава само със смяната на темата и поставянето й в контекст.

Това, което се опитвам да направя със сайта в момента, е нещо много по-различно от елементарна промяна на изгледа – искам да променя структурата на съдържанието. Всеки, който се е занимавал поне малко с писане или интернет знае, че представянето не струва, ако нямаш какво да кажеш. Въпреки че почнах промяната от чисто екзистенциална нужда, в конкретния случай ще се опитам да бъда максимално ефикасен и да направя старото съдържание на сайта по-достъпно и по-лесно откриваемо за хората, на които би им било полезно. Докато правя това, ще описвам приключенията си с надеждата да помогнат на начинаещия (или не чак толкова) български блогър.

За трепнещите да видят нещо ново в сайта – има пет свежи хави в Портфолиото (където можете да стигнете и ако просто се огледате над този пост и видите надписа Портфолио), както и леко опипан дизайн, чисто нов раздел и нови, много по-яки имена на разделите. Всъщност само две от ‘новите’ неща не са показвани до сега, но другите са достатъчно апокрифни, за да представляват интерес. Освен това – и по-важното всъщност – е добавената about me тирада в дъното на фолиото, която играе роля на награда за всеки, отделил на боклука преди нея малко или много от времето си. И тъй. Аре яхваме козите и до догодина.