Ако имате или някога сте имали блог (а какво е блог?) и ако сте българи (а аз мебел ли съм?), е много вероятно да сте ползвали именно машината на времето, наречена WordPress, и именно българския й превод, почти изцяло дело на Николай Бачийски. За съжаление, но съвсем резонно, той не може да преведе последната версия сам, и тук идвате вие (смотаняците от първото изречение). Не бъдете тъпите егоисти, които сте били през целия си досегашен живот! Ако имате съвършен английски и поне адекватен български, интимно и в дълбочина познавате WordPress и винаги сте се чудили как можете да дадете нещо обратно, ето как точно става. Този сезон всички готини деца превеждат WordPress – колко точно готин си ти?

Почти съм сигурен, че 4 people like this не значи „4 хора като тези.“ Освен тва от скромното си време като преводач на GNOME знам, че ако слагате точки на края на всички други преведени изречения, няма да е зле да сложите и на това.

Първо – трябва да е пролет и не бива да се цапа.

Хубаво е почистващият да знае какво иска да запази и какво не; какво иска да донесе в живота си и какво да разкара. Например аз винаги съм харесвал автоматичните перални и никога не съм виждал смисъл в ютиите, за това най-логично би било да внеса или запазя някоя хубава пералня, която ми се бута сама в ръцете, и да разкарам някоя смотана ютия.

Хубаво е почистващият да не страда от разстройства, които биха го накарали един ден да иска едно, а друг ден съвсем друго. Така например може когато му бутат пералнята в ръцете той да се дърпа всячески, а известно време след това – като му се изцапат чорапите, например – той „отчаяно да я иска,“ но пералнята вече да не се предлага или да не й работи програмата за коприна.

Независимо какво ще ви кажат, пролетните почиствания се правят по-добре от двама или повече, отколкото от самотници. Това е заради ръцете и устите и заради другите неща, които се увеличават прогресивно заедно с броя почистващи. Математиката показва, че колкото повече крайници работят по едно почистване, толкова по-бързо тече то.

Между другото от някакво време обмислям да махна немските елементи в заглавието на сайта, евентуално оставяйки го както преди (много време), евентуално заменяйки ги с английската дума за бебе, например. Трите ми верни фена да се явят из храсталака и да споделят как би ги накарало да се чувстват една такава промяна. Евентуална.

За забавление – или страдание – си ги представям в различни измислени сценарии, в които се борят с реалността така, както се борят с мен. Реших да споделя част от фантазиите си. Ще започна със следния пресен цитат:

Naved R: can you check it whether it is on shared server
Wayne: Yes, it is, but you should know that.
Naved R: ya i know. just wanted to confirm

Горният разговор може да се облече в нещо като следната битова ситуация:

Влиза един индиец в автокъща и след нормалните вежливости пита служителя дали колата му е наистина лек автомобил. Служителят го гледа празно няколко секунди над очилата си, след което се накланя напред на бюрото и с известна очуда поглежда през прозореца, където е паркиран лекия автомобил на индиеца – същия, от който последният току-що е излязъл, за да влезе в автокъщата. След това упражнение горката жертва на извратеното ми съзнание вежливо му споделя очевидното, а именно, че да, колата му не е ледоразбивач в Северно Море, а кола. Индиецът отговаря, че принципно знае, но да си е сигурен, нали – все пак!

След което в представите ми служителят вади една карабина изпод бюрото и избива всички, после се застрелва сам няколко пъти, отива до колата и я запалва.