Публикации от раздел 'Тефтер' ↓

* задържам си я за себе си, защото не искам да се държа лошо. възможно е да стане яка песен

от ръката ти ще науча как да рисувам ръка.
от ръката ти ще науча как да рисувам уста.
от ръката ти ще науча как да рисувам сърце
и планети – или цвете – или и двете.

от ръката ти ще науча къде гранича с афганистан.
от ръката ти ще науча как работи тъкачния стан.
от ръката ти ще науча как да заспивам не сам и
от ръката ти ще науча защо да ставам рано.

*

forgive me for saying this
but girl, we fit like tetris.

Цвят?
На много топло мляко
с щипка недокрай разбъркано какао.

Даде ли ми,
ще пия само нея.
Нито бързо, нито жадно, но изцяло.

Тя има цвят
на много топло мляко
с щипка недокрай разбъркано какао.

Допирателна.
Трябва ли да е
сама черта?
Може ли да бъде
равнина?

Искам да се допра
до истината
за началото и края
на света.

До потока
от потта, стичаща се
по гърба.

До първата хапка
от ябълката.
До цялата история
на греха.
До източния бряг
на океана.

На твоето сърце.

Снощи в моя скучен сън
ти дойде без шум пред мен
и сама обрече се
на разсъблеченост.
И ако тази нощ
ти посмееш да нахлуеш пак,
кажи ми как
как
как
как да се държа?

Да те целувам ли?
В разумни граници.
Да се преструвам ли?
Само приятели.

Не знам как да го кажа
бих могъл да ти покажа,
но само ако довечера пак
решиш да осветиш неканена моя мрак.
И във забавен такт
и с много ме
ка
свет
ли
на
езика, който владея
ще прошепне нещо на
най-тайните места.

На твоята душа.

вратата има две посоки
на движение
като във уестърн.
тя умее
да се отваря и затваря,
о, да, такава е тя.

ако минеш в тази стая
и ме целунеш -
като в уестърн -
ще усетя
твоя вкус и ще припадам -
о, да, такава е тя.

ще напиша бърза песен
и ще я изсвиря
като в уестърн.
не стреляй,
тя толкова си може,
о, да, такава е тя.

о-о-о хвани ме за ръката
и ме заведи в гората,
припомни ми защо
аз не питах защо.
и припомни ми кога
използвах своите нога
и коя,
коя съм сега?

о-о-о моите руси коси
са напоени
и бременни със думите ти
„всичко е временно“
и припомни ми кога
изгубих път и посока
и коя,
коя съм сега?

автомата за кафе не работи днес
като в онези дни.
ще почукам на вратата с празна чаша
като в онези дни.
и ще търся ароматно кафе
и дали този път няма да срещна не? не! не,

о-о-о хвани ме за ръката
и ме заведи в гората,
припомни ми защо
аз не питах защо.
и припомни ми кога
използвах своите нога
и коя,
коя съм сега?

о-о-о моите руси коси
са напоени
и бременни със думите ти
„всичко е временно“
и припомни ми кога
изгубих път и посока посока
и коя,
коя съм сега?

(пиеса за пиано и Катя)

She’s standing in the doorframe,
her arms around my notebook.
She holds it like a pistol, points it
and shoots. She points it and shoots.

First she saw me naked
then she drank my juice,
third – she rocked my bed,
and now she’s in on my head.

All my secrets are now out there.
Sad songs left in a punctured lung.
Sung in very annoying voices.
By all the pretty naked girls. Even the first.

What if she knows I’m thinking of others -
what does she ask me then? Worse:
what if she knows I’m thinking of her?
Needn’t ask then. We’ll just communihate.

pleased to meet you,
me and no one else.
i like your short skirt
when you jump the fence

разбиваш ме всеки път, когато играем,
разоряваш, за да видиш колко струвам.
колкото просяка би платил за мен:
за беда на стоката, курса се мени всеки ден.

виждаш ли тая китара?
бих замахнал и смачкал твоето лице,
ако не мислех, че поне китарата
все още свири доста добре.

разбиваш ме всеки път, когато играем,
само да не се преструвах.

За две минути ще минат поне сто секунди -
ако не ги използваме, най-вероятно сме луди.
Още две минути, през които ще гледам тавана.
Още две минути, след които ме няма.