Публикации от раздел 'Постулатите' ↓

Не познавам момиче или жена, която да е харесала, разбрала или дори пожелала доброволно да гледа Blade Runner.

Учебниците по граматика по правило са пълни с правила, които бързо може да разделим на две групи - абсолютни и неабсолютни. “Камилата е животно” всеки ден, докато “Мъжът е по-добър от жената” е такова правило, което търпи изключения.

Десетият постулат на Бор Чвор е от втория вид; всъщност той не само търпи изключения, той би викал за тях с цяло гърло, ако ги имаше. Този постулат е на практика съставен от две отделни мъдрости, но те са пълноценни единствено взети предвид заедно, и гласи:

1. Ако разглеждаме хора според това дали отговарят на определен брой конкретни условия, например три, и ако ни се струва, че някой го прави напълно, т.е. покрива три от три, значи или не сме преценили правилно, или просто съществува друг, да кажем четвърти критерий, който е трябвало да бъде включен в първоначалната оценка, но не е, най-често защото не знаем за него, а по-рядко защото в пристъп на лудост не сме искали да признаем, че знаем за него (съкр. няма три от три);
2. Всичко е временно (инв. нищо не трае).

Макар че на пръв поглед изглежда малко дълъг, след няколко четения започва да звучи депресиращо, а след две бири е противозаконен, Десетият постулат важи поне колкото предните десет, вероятно дори и повече. Свидетелство за общовалидността на мъдростта на пророка Бор Чвор е директната му илюстрация в единствения съвременен български роман, обявен за Най-добър на републиката още преди да бъде издаден… или написан.

- Имам нещо като песен, но не е завършена.

- Всичко, което си струва, е незавършено – аз, ти, оня педал долу. Въпросът е дали ще си полупълен или полупразен - Момчил погледна бирата си, за да получи отговор на този въпрос - Или полупиян.

- Малко ги обърка тука поговорките - Емил вдигна своята бутилка и отпи.

- Наздраве.

В този момент от ръба на покрива изникна силуетът на Камен:
- Трябва да си купя чеснов сос!

Два сутринта е. Преди 10 минути бях два блока по-надолу по моята улица и гледах как пожарна кола и прилежащият й екипаж гасят запалена кола. Може би трябва да почна отначало.

Един и 45 сутринта е. Докато спокойно чатя и гледам клипове на Ред Хот в ютубе, от отворения си прозорец чувам продължително натискане на клаксон, гласове на хора и разни други шумове. Ставам и поглеждам през отворения си прозорец и виждам огън - съвсем истински, горящ и смъртоносен. Вдигам телефона, звъня на 160. Вече са им се обадили. Обувам си гуменките и тичам надолу по улицата - разстоянието е буквално осемдесет метра. Тичайки осъзнавам, че почти няма светещ прозорец наоколо, а това е неестествено при такава аларма. Стигам до по-долния двор, където виждам трима други невинни наблюдателя, пожарна кола и прилежащия й екипаж, опитващи се да загасят запалена лека кола. За известно време огънят спира и всичко изглежда приключило в сивия пушек, само за да се разпали рязко секунди по-късно, облизвайки с пламъци черната нощ. Междувременно вече наблюдателите сме само двама.

Какво и защо се е случило ще разберем по новините. Дано не е имало хора в автомобила. Притеснява ме това, че в центъра на Стара Загора, на осемдесет метра от дома ми, имаше двама наблюдатели, от които съм сигурен само в своето собствено желание да помогна, ако мога и има с какво. Ами ако някой реши да гърми моята кола, моята къща? Някой ще тича ли по улицата тогава? Обвиняваме министрите си, че са корумпирани, но колко струваме и какво заслужаваме?

Ще ви кажа - който спи заслужава да гори.

Между истинската жена и истинския мъж почти няма разлики, понеже истиността е много по-характеризираща от събраното човешко познание по биология.

Статията е кратка, но дори само заради фотосесията и цитатите с проф. Вучков веднагически получава култов статут и златен медал. Аз коментар нямам, за ваÑ?ите има поленце и бутонка долу.

В дни като тоя единственото, което може да напомни на един крал, че всъщност далеч не е крал, е острата липса на кралица. Един съвсем съвсем поздрав с песничката Alive на P.O.D.

Гениалното остава в банята.

Ако твориÑ? под формата на пръдня, не е нормално някой да оценява изкуството ти по по-различен начин от бягство със запуÑ?ване на носа. В случай, че някой те уверява, че пърдиÑ? гениално, то следва, че или този някой иска нещо от теб - пари, секс, храна, подслон - или няма съвсем никакво обоняние.

Ð?звестен още като Полюсовата Аксиома и демонстриран най-явно с примерната ситуация, в която колкото по-малко момчето го интересува какво има да каже за себе си и света около себе си момичето, толкова повече казва за себе си и за света около себе си момичето - а този конкретен пример е известен още и като Един От По-Тъпите Начини Да НакараÑ? Някого Да Те Хареса.

На прага съм на поредно научно разкритие - Петият постулат е почти формулиран, само дето изобщо няма да кажа за какво става въпрос докато го бета-тествам (главно следствията му) тая седмица.