Искам отново внимателно да погледнете първото изречение.

Обучен КГБ убиец, Едуард Ген (псевдоним ICARUS ), е работил преди години в

един

вагон

в Америка.

Освен това, както сигурно знаете, Гого от Тоника (СВ) страда от рядка и неизлечима болест. Вместо да се включвате в разни групи във фейсбук, идете да слушате малко модерен нашенски рок в подлеза на НДК понеделник вечер и дайте някой лев за човека.

За забавление – или страдание – си ги представям в различни измислени сценарии, в които се борят с реалността така, както се борят с мен. Реших да споделя част от фантазиите си. Ще започна със следния пресен цитат:

Naved R: can you check it whether it is on shared server
Wayne: Yes, it is, but you should know that.
Naved R: ya i know. just wanted to confirm

Горният разговор може да се облече в нещо като следната битова ситуация:

Влиза един индиец в автокъща и след нормалните вежливости пита служителя дали колата му е наистина лек автомобил. Служителят го гледа празно няколко секунди над очилата си, след което се накланя напред на бюрото и с известна очуда поглежда през прозореца, където е паркиран лекия автомобил на индиеца – същия, от който последният току-що е излязъл, за да влезе в автокъщата. След това упражнение горката жертва на извратеното ми съзнание вежливо му споделя очевидното, а именно, че да, колата му не е ледоразбивач в Северно Море, а кола. Индиецът отговаря, че принципно знае, но да си е сигурен, нали – все пак!

След което в представите ми служителят вади една карабина изпод бюрото и избива всички, после се застрелва сам няколко пъти, отива до колата и я запалва.

Все пак е важно да се каже, че това е доста благодатна среда за лечението на една хронична сезонна депресия. Господ не е измислил нищо, което да не може да бъде излекувано с алкохол, хапчета и момичета. Ако не си падате по хедонизъм, знам и един начин за пасивно справяне с проблема – списък с плюсовете и минусите. Ето го и моя:

Харесвам София, когато съм в китайския ресторант, и истинска китайка ми казва „пиуе импеуатоу и аиуан тъмно, да?,“ и харесвам София в дюнера, където истински ливанец ми прави месото и аз му казвам „шукран“ накрая, и харесвам София в метрото, където мога да се отъркам в много забързани хора и да отида на някой компютърен терминал и да заредя ето тази страница, и харесвам София, когато има концерти.

Не харесвам София, когато хората употребяват думи като „vintage“ вместо „старо“ и „гореща“ вместо „hot,“ и не харесвам София, когато е ко-ко-коледа и всички са ми се изсипали в кварталния мол, и не харесвам София един ден, след като е падал сняг, и съвсем не харесвам София, когато се взима насериозно.

Кризата на личността в студените месеци понякога се реализира и във философско-литературен аспект. Плодът й за тази година не е възможно най-завършения, не пращи от цвят и вкус и сок, и не изпълва никого с гордост, но факт е, че го има.

***
Честит хелоуин и утре Ден на Будителите! Иска ми се един ден и аз да се събудя, деба.

Рецесията, в която се намира света ни в момента, комбинирана с климатичната промяна, е едно тъжно, но много ефективно послание, от което всички ние вече разбрахме (или е крайно време да разберем), че статуквото не може да бъде запазено и че имаме нужда коренно да променим начина, по който разбираме и правим всичко. Моята зелена идея не е особено иновативна, напротив, тя е изначална за цивилизацията ни: време е да си припомним как да споделяме – както всички свои технологични постижения, така и отговорността за всяко едно от тях.

През изминалите две десетилетия човечеството показа ясно, че споделянето изобщо не е задължителен синоним на комунизма. Само с помощта на интернет беше създадено ядрото на една нова, по-добра операционна система, която днес успешно задвижва по-голямата част от световната мрежа. Вече почти всяка значима корпорация, а на места дори и малкият и средният бизнес, инвестират в изчистването на своите въглеродни емисии, което далеч не е достатъчно, но е едно добро начало. Сериозните промени тепърва предстои да започнат чрез глобалните законопроекти и регламенти, които ще бъдат измислени и подписани от големите „играчи,“ или казано другояче замърсители – САЩ, Китай и Европа. От тяхната комбинирана политическа воля зависи дали и доколко ще бъде ограничено замърсяването на въздуха и съответно скоростта на климатичните промени. Всички тези начала, тези нови неща, немислими само преди 15 или 20 години, са плод на ясното осъзнаване, че всички ние – като раса – споделяме тази едничка планета Земя, и в тази си роля неизбежно трябва да споделим и абсолютно всичко, което създаваме – и доброто, и лошото.

В технологично отношение тази промяна в манталитета е значителна и вече се усеща в ежедневието ни. Над 80% от сървърите, в които се „случва“ Интернет, функционират благодарение на Линукс – ядрото на операционна система, което започна от един човек през не толкова далечната 91ва и за 18 години завладя света. И досега се разработва и разпространява напълно свободно в смисъла на това, че всеки човек не просто не заплаща, а е дори препоръчително да я инсталира на колкото компютъра иска, да я даде на приятел и ако може, да побърника малко в кода й, за да я направи по-добра за всички. Подобен проект е фондацията Мозила, която направи браузър по същия модел и който е много вероятно да употребявате в момента, четейки тези редове. Със сигурност често ползвате и Уикипедия, енциклопедията, в която всеки един може да чете и пише за абсолютно всичко около нас. Самият й създател Джими Уейлс гледа на проекта като на един вид фолклор, само че създаден с нови и по-добри инструменти – като на споделено общочовешко познание за света, което – очевидно – не бива да струва пари и да бъде повлияно от чиито и да било икономически интереси.

Отчасти следвайки модела на Creative Commons лицензите, които позволяват на творци във всякакви сфери да обменят своята работа свободно, миналата година компании от равнището на IBM, Nokia и Sony се обединиха под името Eco-Patent Commons – организация с цел патентите върху технологични нововъведения, които намаляват отпадъците, замърсяването, енергийната зависимост и климатичните промени, да са свободно достъпни за всички. Логиката зад това е проста: да позволиш на целия свят да използва по-чисти и екологични продукти без съмнение е много по-полезно, отколкото да гарантираш индивидуалните печалби на човека, измислил дадения патент. На пръв поглед проектът изобщо не е икономически смислен, но е крайно време първо корпорациите, а после и държавите да приемат вече кристализиралия факт, че икономическото развитие трябва задължително да се обвърже и с екологичните интереси на цивилизацията, а където това е невъзможно – да отстъпи на втори план. Добър пример за тази симбиозна посока са хибридните автомобили, модел на които вече се предлага от всеки голям концерн. Но има най-вече нужда от правосъзнание на най-високите инстанции; световните държавни глави, сред които вече има и Нобелови лауреати за мир, трябва в бъдеще да работят за създаване на глобални законодателни регламенти, ограничаващи вредите от производството навсякъде.

Преди няколко дни сър Тим Бърнър-Лий, създателят на Интернет, сподели – макар и полусериозно – че съжалява за двете наклонени черти след http при изписването на интернет адресите заради изгубените от тях милиони литри мастило, листове хартия и часове труд. Ако съотношението на споделени ползи и отговорност на всеки един от нас стигне до частица от неговото, планетата ни ще може да си поеме дъх.

* самардалата (nectaroscordum siculum subsp. bulgaricum) е уникално тревисто растение от семейство Лукови, чиято употреба като подправка е широко разпространена в Старозагорско и Сливенско. Избрано е от жури в Холандия за луковичено цвете на 2008 г. Пчелите са луди по нектара му.

meta: Blog Action Day всъщност беше преди пет дни. Участва и в ей тоя конкурс. Като цяло съм станал доста тъп и ако мислите, че пиша отвратително, споделете – можем да си организираме клуб или поне приятна вечеря.

meta2: А НИЕ СМЕ БЕРОЕ, ВИЕ – НЕ!