Публикации от раздел 'Лична драма' ↓

Не, тук няма да споделя как вашият безумно глупав блог (не) би могъл да изравни по популярност Най-добрия на републиката, а една мъничка случка от отчаяните ми опити да си измисля причини да не уча.

Та сетих се за ГПЧЕ и колко вървежни бяхме в класацията на “24 часа” преди няколко години, и се зачудих по какви точно критерии са били оценявани горките училищенца, съревноваващи се с нашата титанична академична институция. Гуглих за “гимназии класация” и на първо място ми излезе - не можете да познаете - сайтът на Ромен Ролан Стара Загора. Наистина титанично.

Пак благодарение на този сайт, ето къде сме петъка:

Съществува погрешното схващане, че писането на книга изисква непосилна отдаденост, постоянство, креативност и други неща, в които аз не съм надарен, за това понякога хората се чудят. Ето простичък отговор.

Романът всъщност не иска много от мен. Мога да се връщам при него в два през нощта след месеци без обаждане и той няма да намери нищо нередно в това, няма и да каже, че се отнасям с него като с момиче на повикване.

Романът няма да бъде писан от никой друг - и няма да намеря негови голи снимки на чужд компютър - но няма да има нищо против аз да пиша други. Няма нужда да го слушам как мрънка, а когато на мен ми се мрънка, мога спокойно и без задръжки да го направя пред него, а след това ще изтрия страницата. Романът ме предразполага да говоря, но не се сърди, когато нямам нищо за казване.

Романът не се срамува от мен и не би ме помолил да крием в тайна връзката си; от друга страна аз мога да бъда дискретен колкото си искам и на никого никога нищичко да не кажа. Романът не държи да помня датата, на която съм го започнал, нито очаква бельо за рождения си ден.

Романът слуша само музиката, която аз слушам, гледал е само филмите, които аз съм гледал, и е чел само книгите, които аз съм чел, затова винаги имаме тема за добър разговор и винаги сме на една и съща страница. Романът няма бивша, за която да си мисли в онези дни, аз също.

Романът няма предпочитания за прическата, дрехите, хигиената, обеците, здравето ми. Той никога няма да ми каже, че не харесва нещо в мен, което е там нарочно; точно обратното, той ще попие като гъба най-добрите ми черти, но не и преди обективно да ми е показал най-лошите. Той обича и цени начините, по които правя всичко, просто тихичко се надява точно тази вечер да избера да правя него.

Романът цени съвършеното изречение повече от незавършената глава. Обаче не би я върнал.

Романът няма любима поза или място за секс и притежава редкия дар на титаничното търпение. Той свършва само веднъж, неизбежно едновременно с мен.

Учебниците по граматика по правило са пълни с правила, които бързо може да разделим на две групи - абсолютни и неабсолютни. “Камилата е животно” всеки ден, докато “Мъжът е по-добър от жената” е такова правило, което търпи изключения.

Десетият постулат на Бор Чвор е от втория вид; всъщност той не само търпи изключения, той би викал за тях с цяло гърло, ако ги имаше. Този постулат е на практика съставен от две отделни мъдрости, но те са пълноценни единствено взети предвид заедно, и гласи:

1. Ако разглеждаме хора според това дали отговарят на определен брой конкретни условия, например три, и ако ни се струва, че някой го прави напълно, т.е. покрива три от три, значи или не сме преценили правилно, или просто съществува друг, да кажем четвърти критерий, който е трябвало да бъде включен в първоначалната оценка, но не е, най-често защото не знаем за него, а по-рядко защото в пристъп на лудост не сме искали да признаем, че знаем за него (съкр. няма три от три);
2. Всичко е временно (инв. нищо не трае).

Макар че на пръв поглед изглежда малко дълъг, след няколко четения започва да звучи депресиращо, а след две бири е противозаконен, Десетият постулат важи поне колкото предните десет, вероятно дори и повече. Свидетелство за общовалидността на мъдростта на пророка Бор Чвор е директната му илюстрация в единствения съвременен български роман, обявен за Най-добър на републиката още преди да бъде издаден… или написан.

- Имам нещо като песен, но не е завършена.

- Всичко, което си струва, е незавършено – аз, ти, оня педал долу. Въпросът е дали ще си полупълен или полупразен - Момчил погледна бирата си, за да получи отговор на този въпрос - Или полупиян.

- Малко ги обърка тука поговорките - Емил вдигна своята бутилка и отпи.

- Наздраве.

В този момент от ръба на покрива изникна силуетът на Камен:
- Трябва да си купя чеснов сос!

Последните няколко дни сайтът премина от нормалното си съществуване през кратка клинична смърт, след което се събуди рязко и избълва около 40 публикации със заглавие ‘Здравей, свят!’, след което отвлече коментарите, портфолиото и относно-то, след което победоносно избутахме извънземното от контролната стая - което беше трудно, наистина, понеже извънземното се оказа дебело, а контролната стая тясна - и сега всичко е както беше преди пет-шест дни, а единствените жертви са две изядени букви по всички досегашни постове и публикации - главно и и ш. Благодаря на Петър Славов от екипа на InterSpace/Cult.bg, който за отрицателно време откри и оправи проблемите, които бяха обладали горкия ми блог в мое отсъствие. Благодаря и на верните орди читатели, които продължават да се трупат всеки ден и да проверяват кво по дяволите става.

Още утре очаквайте ново издание на радиопредаването на любимия си радиоводещ Станимир Джевелеков, което ще дискутира разнообразни теми като щангистите, българското висше образование, непорочното зачатие и много други видове храна и напитки. Ако искате да зададете предварителен въпрос по някоя от хилядите изброени теми, направете го сега или замълчете по време на предаването все едно сте налапали някоя от мазните пишки на черния господар!

edit: poneve wivdate kwo stawa eto tuk i obichate shljokawica, blogyt izpada w zimen syn ot dnes do neopredelena data. naj-dobriqt wariant da ste sigurni, che nqma da izpusnete bezpametno neweroqtnoto zawryshtane, e kato natisnete golemiq oranvew buton gore wdqsno i se abonirate chrez ljubimiq si feedreader. kthxbye.

Два сутринта е. Преди 10 минути бях два блока по-надолу по моята улица и гледах как пожарна кола и прилежащият й екипаж гасят запалена кола. Може би трябва да почна отначало.

Един и 45 сутринта е. Докато спокойно чатя и гледам клипове на Ред Хот в ютубе, от отворения си прозорец чувам продължително натискане на клаксон, гласове на хора и разни други шумове. Ставам и поглеждам през отворения си прозорец и виждам огън - съвсем истински, горящ и смъртоносен. Вдигам телефона, звъня на 160. Вече са им се обадили. Обувам си гуменките и тичам надолу по улицата - разстоянието е буквално осемдесет метра. Тичайки осъзнавам, че почти няма светещ прозорец наоколо, а това е неестествено при такава аларма. Стигам до по-долния двор, където виждам трима други невинни наблюдателя, пожарна кола и прилежащия й екипаж, опитващи се да загасят запалена лека кола. За известно време огънят спира и всичко изглежда приключило в сивия пушек, само за да се разпали рязко секунди по-късно, облизвайки с пламъци черната нощ. Междувременно вече наблюдателите сме само двама.

Какво и защо се е случило ще разберем по новините. Дано не е имало хора в автомобила. Притеснява ме това, че в центъра на Стара Загора, на осемдесет метра от дома ми, имаше двама наблюдатели, от които съм сигурен само в своето собствено желание да помогна, ако мога и има с какво. Ами ако някой реши да гърми моята кола, моята къща? Някой ще тича ли по улицата тогава? Обвиняваме министрите си, че са корумпирани, но колко струваме и какво заслужаваме?

Ще ви кажа - който спи заслужава да гори.

Трябва да направя малко лоÑ?о, за да се чувствам много лоÑ?, и много добро, за да се чувствам малко добър. Второто изречение ще го запазя за друг път. Освен това съм почти сигурен, че има и трето.

Нещо такова бих написал на някоя от ония анонимни картички, на които хората си признават най-страÑ?ните си тайни. Queen - The Show Must Go On.

Без определен ред или смисъл, и далеч от представата за класация; просто от желание да споделя любовта и уважението си към изпълнителите, които са важни за мен, и техните последни албуми. За списъка успях да си харесам седем тави от 2007, след което закръглих колекцията до десет с любими неща от 2006.

На второ място сред албумите за годината според Rolling Stone и с номинация за Грами за най-добър рок албум. Няма как да не ви накефи идеята, че ония с петте октави от неговото време 1) са отдавна умрели от свръхдоза, 2) се събират с групата си (с които открито се мразят) само за да съберат пари за дрога в Абсурдистан и други страни от третия свят и 3) не биха могли да напиÑ?ат нова песен, ако света зависи от това. На техния фон Шефът е колосален с вечния си глас, очукания телекастер и петнайстия си студиен албум, простичко озаглавен Magic.

Защо Guns & Roses е името на група с участието на Axl Rose и някакви случайни типове, вместо тримата бивÑ?и членове СлаÑ?, Matt Sorum и Duff McKagan? Всичко си има логично обяснение. Velvet Revolver просто е на много нива по-зряла и смислена музика от Guns (без да губи никакви точки по отноÑ?ение на рок звучене), а и Scott Weiland - харизматичният бивÑ? фронтмен на Stone Temple Pilots - едва ли би се чувствал добре, замествайки нещо скимтящо. Libertad е вторият албум на супергрупата и можем само да се надяваме на поне още един, преди да се пръснат.

Най-добър албум за годината според списание Metal Hammer, най-добър албум за годината според списание Kerrang; с номинация за Грами за най-добро метъл изпълнение за песента Aesthetics Of Hate. Ако някога ви се е налагало да обясните на някого какво представлява метълът като музикален стил, но сте се чудили как точно да свържете полката, жицата, барабаните и дългите коси в една смислена и ясна теза - The Blackening. Не съществува нищо по-кораво.

Фронтменът Billy Corgan и барабанистът Jimmy Chamberlin се събраха осем години по-късно. Отново имаме мадама в групата, но текстовете са много по-разбираеми и човеÑ?ки, музиката е на места популярна и на всичкото отгоре за сефте и въпреки предиÑ?ни изказвания, посланията им включват критики на политическото настояще по света и у тях. Друго интересно е, че барабаните на най-дългата песен от албума United States (9:53) са записани от първия път. Бе с две думи Zeitgeist.

С номинация за Грами за най-добро хард рок изпълнение за песента Sick, Sick, Sick. Всички техни песни са за секс и, честно, не знам какво повече може да се каже в защита на музикантските достойнства на тази група талантливи и млади (или не чак толкова) мъже. Както сам си признава Josh, “The only thing I know for sure is what I wanna do, anytime, anywhere”… не знам за вас, но аз лично искам да виждам и чувам как повече групи правят неща като Era Vulgaris anytime, anywhere.

Награден със Златен Глобус за най-добра оригинална песен към филм и с номинация за Грами за най-добра песен към филм за песента Guaranteed. Започвам с това, че е саундтрак на филм, който не съм гледал, и съответно не мога да кажа колко е добър в тва отноÑ?ение. Като албум обаче Into The Wild е едно кратко, но оставящо дълготрайни впечатления откровение. Eddie Vedder дава много от себе си в тези почти изцяло акустични композиции. Песните са твърде къси, но ние ще ги оставим да се въртят, докато седим, гледаме тъпо към слънцето и размиÑ?ляваме за това колко безмислен е животът ни понякога.

С номинации за Грами за албум на годината и най-добър рок албум; най-добра рок песен, запис на годината и най-добро хард рок изпълнение за песента Pretender (да, пет са). Тука всичко за писане отдавна е било изписано. Обожавам групата, влюбен съм в албума. Echoes, Silence, Patience and Grace - ти пробвай да го кажеÑ? по-добре.

С номинация за Грами за най-добро хард рок изпълнение за песента The Pot. Въпреки, че албумът е от 2006 г., той е достатъчно добър, за да попадне в този черен списък. Малко неща на този свят ме дразнят повече от малоумните орди фенчета на Tool, но, мамка му, тая група е един път и просто не можем да оставим говньовците да ни съсипят удоволствието от дългите песни в ударния и завърÑ?ен като точка 10,000 days.

Incubus продължават да бъдат една от по-смислените модерни групи на международната рок сцена. С албума си от 2006 Light Grenades те ни изненадват със завръщане към по-твърдия звук от първите си албуми, в комбинация с невероятно смислената (макар и метафорична) и винаги точна до болка любовна поезия на Brandon Boyd.

Групата с най-доброто име в историята на музиката, която вероятно свързвате само с невероятния кавър на Smooth Criminal. Alien Ant Farm обаче имат безбожно добри собствени неща за група, която въобще не се взима насериозно, и много ме е яд, че почти никой не е чувал за тях. За съжаление явно и издателите им гледат несериозно на тях, след като забавиха издаването на този албум, а после го рекламираха много слабо и се стигна до момента, в който басистът напусна, а последните им няколко клипа изглеждат като правени в кръжок по видеотехника. Up In The Attic е музикално и емоционално завърÑ?ена творба, ознаменуваща - освен личните и професионални драми - преминаването на състава от пънк рок към алтернативен рок.

Статията е кратка, но дори само заради фотосесията и цитатите с проф. Вучков веднагически получава култов статут и златен медал. Аз коментар нямам, за ваÑ?ите има поленце и бутонка долу.

- Гледай къв е празен пътят, една кола няма.
- Да. Пусто си е.

Вчера, когато мъглата беÑ?е покрила всичко, бях в едно скромно, но неподправено дуÑ?евно равновесие. С вечерните разкрития за себе си дойде новия ден, новата година дори, и в това ново нямаÑ?е мъгла. Ð? всичко си беÑ?е пусто. Ð?, честно ти казвам, от дуÑ?евното равновесие остана само вънÑ?ната равнодуÑ?на и саркастична обвивка, която така или иначе почти никога не се е махала от там. Чувството когато си заобиколен от почти всички най-близки приятели и нещо вътре те яде много сериозно, но въпреки това не можеÑ? да споделиÑ? за това гладно животно вътре, нито можеÑ? да поискаÑ? съвет, нито нищо - това мога да опиÑ?а само като “лична драма.” Наистина драматична и повече от всякога лична.

На 31ви декември по традиция правим равносметка за миналата и обещания за идващата година. Моята година беÑ?е на места хубава. Пътувах. На стоп. Сам. До непознати хора и непознатите им малки или големи градове. Направих първия си самостоятелен концерт, който всъщност беÑ?е нулев. След което направих първия си самостоятелен концерт. След което започнах приготовления за първия си самостоятелен концерт, който ще се случи само след някакви си три дни. След което ще дойде първото ми клубно участие. Работих в завод. Ð?мам си първа трудова книжка. Започнах този блог. Започнах да татуирам. Започнах (осъзнато) да правя нещо за града си. От другата, кармична, страна на монетата, стоят както винаги многото момичета, с които имах на моменти дори психо преживявания, и които както винаги си останаха момичета и нито една не пожела да пробва да бъде жена. Стоят неизпълнените обещания за идващата година. Стои мързелът. Гордостта. Честолюбието. Нетърпението. Нетолерантността. Стоят лъжите.

Теглейки чертата съм склонен да кажа, че съм отвратителен човек. Ð? ми писна от себе си. Ð? от хората, които ме правят такъв с кретенията си и с лесността си. Ако всеки събеседник беÑ?е труден за манипулиране, нямаÑ?е да ми е лесно да бъда отвратителен. За добро или лоÑ?о, “поколението на прехода” не е масово надарено с кой знае какъв интелект.

Може би и вие ще се Ñ?окирате, когато видите как пиÑ?ат хората, които уж четат, и по-добре да не виждате тия, които не четат. Децата ви сричат. ПиÑ?ат елементарни думи греÑ?но и не знаят къде да сложат запетайката. Децата ви дори не могат да водят смислено-звучащ разговор, защото речниковият им запас е потресаващо беден и включва основно паразити и псувня. Не мисля, че стотиците левове, които давате за интензивни уроци на децата, ще променят факта, че вместо книги във ваÑ?ата къща си подарявате играчки. Сигурно и това е причина - във финансово-ограничена среда основните подаръци винаги са книги и дрехи, понеже единствено те и храната отговарят на нумизматичната си стойност. Борещият се човек винаги изглежда по-интелигентен от съседа, със или без китап. Като си на 18 и караÑ? нова кола и знаеÑ?, че след няколко години ще ти бъде подарен апартамент в София и ще работиÑ? (професия, избрана от някой друг преди години) при родителите си или близки семейни приятели, защо да четеÑ??

Какво си обещавам за новата година? Да си оправя къщата на село - ако намеря пари. Да науча малко повече акорди - колкото да мога да свиря поне песните, които аз съм писал. Да се опитам да бъда по-добър. Като цяло, да продължавам да работя по проекта за себе си. Да продължа да не се взимам на сериозно.

Това е моето новогодиÑ?но пожелание и за вас. За всички, добри и лоÑ?и, умни и тъпи, прекрасни и грозни. Никой от вас не е по-специален от мен. Ð? аз не съм по-специален от никого. Всички хора сме равни; всички сме родени и всички ще умираме. Понеже съм чувал, че смъртта е едно достатъчно сериозно събитие, кому е нужно - живеейки - да се вживява?