Публикации от раздел 'Казан №4' ↓

Ð?мам гнойна ангина. От миналата сряда съм болен от гърло, а може би от уикенда съм с ангина, не знам. Лявото ухо и лявата сливица вече са гаджета с лидокаиновите неща, с които ги храня. Не на последно място, изминалата седмица бие доста рекорди по тъпост и особено вторникът беÑ?е невероятно гръндж ден и на всеки около мен му беÑ?е зле, па дори и на мен.

Утре е самодейността. Как точно ще пея с това гърло само аз си знам. Кога ще си науча текстовете е друг ключов въпрос. Надявам се да има запис, че и ако има чалъм да е хубав тоя запис.

Който може и иска, да заповяда. Синдикален дом, 16:30 часа. Ще бъде сладко.

i guess this is goodbye, well anyway
living with me must’ve been too much on the very first day
holding on is no good for you cause you’re always in a rush
too young and too proud of what you still have not done
so you like being a kid, well go and live it out loud
i’m too tired of swallowing blame (and hearing you complain)

i’ll take the blame
i’ll take the blame
i’ll take the blame for you again
i’ll take the blame
you’re all the same

you act the fool, am i supposed to be impressed?
i’m tired, baby, i’m too used to this and all the rest
i’m used to fucking, im used to running, im used to being spit upon
and sick of fools who always act before they think
you came, you saw, you broke into my head
now that you’ve left me with nothing, can i puke all over you?

i’ll take the blame
i’ll take the blame
i’ll take the blame for you again
i’ll take the blame
you’re so special in a fucked-up way

i guess this is goodbye, well anyway
the best things – they never last, or so they say
i’m pretty on the inside, and you’ve got the pretty face
i’ll stay out of your sight and take care of the kids
you go have some fun now, look at all those hungry boys
i’ll stay and have some fun now, i’ve got triggers on all the toys

i’ll take the blame
i’ll take the blame
i’ll take the blame for you again
i’ll take the blame

Бъдещ ну-метъл хит… Вече си имам хапещо личице в Планетариума, обаче.

ти си осмото музикално чудо на света
вместо да си правиш арпежите, говориш ми зад гърба
като си толкова голям, защо свириш моите песни,
а не аз твоите, нали ти бяха много лесни?
но аз никога нищо не съм казал против теб
дори когато трябваше, не ти докарах шев

не си никакъв елвис,
не си моя цар
всичко, което си бил,
от мен си го крал

ей великото китаристче, ще те позлатя
като си толкова велик, защо свириш чужди композиции?
ей великото вокалистче, ще те позлатя
препоръчвам ти да идеш във звездна академия

когато започвахме сашо право ми каза
в този град няма смисъл, няма награда
всеки те плюе и всеки ругае,
всеки е бил там, всеки всичко знае
щом всичко знаеш, защо говориш за мен?
щом всичко знаеш, защо текстът ти е написан от мен?

Като човек, който сериозно си вярва, че създава от време на време разни стойностни неща, имам отношение към това какво точно е изкуство и как се прави то. За мен има два варианта за „производство на изкуство“, като нямам фаворит – както повели настроението ми и както се изисква от случая. Единият е когато си представя нещо, или го видя, да искам да го направя – например да искам да напиша песен за приятелката си, да искам да нарисувам гърба си, да искам да завърша blr5. На тези неща съвсем относително слагам етикета „проекти“, защото обикновено по-голямата част от тях е планирането, отколкото изпълнението, и след като ги направя, ги оставям да престоят известно време и тогава ги довършвам. Другият начин най-общо са „импровизациите“ – рапърите му викат фрийстайл, художниците не знам как му викат, музикантите – джаз. Обикновено последните изискват много малко подготовка, например – сравнително бял лист и дилемата дали да мацам с туш или акварел. В нашия случай това беше да настроим PCто да записва от пулта, и избирането на тоналност (Фа). Едновременното импровизиране, което включва повече от един човек, обаче, е малко по-сложно, и разчита на това определният брой хора да се разбират с поглед и да знаят кой какво най-вероятно ще направи след малко – един вид Силата от Star Wars. Е, отвреме навреме някой крещи на някого „Соло!“ или „Почвай да пееш, ма!“, но като цяло ме разбрахте.

Disclaimer: „Песента“, която ще чуете, е продукт на няколко часа агресивни репетиции (чрез които гласът ми поумря) на другите ни авторски песни, по литър Загорка на калпак, разговори за комунизма (все пак довършвахме 97) и отчайващо несериозният ни поглед върху нещата от живота. Инструментите, които ще чуете, са орган, китара, синтезатор и глас. Преди моментът на изсвирване, който е запечатан в тези няколко мегабайта, никой от нас нямаше идея какво прави, затова не можете да ни обвинявате, че целенасочено сме ви изгубили 7 минути и секунда от живота. Все пак вие доброволно ще свалите въпросното нещо, ако изобщо. Благодарим предварително за интереса. Tag-овете може да не ви излизат читави, понеже ползвам gnu/linux и съответно encoding-a ми не се харесва от windows, както и обратното. Приятно слушане!

Казан №4 – Казан №4 (Demo)

Щях да ви напиша текста, но предпочитам да сте напълно изненадани, както бяхме ние, когато пуснахме записа веднага след като го записахме и нямахме идея какво да очакваме :) Само едно уточнение – „гарска курва“ ще рече „проститутка на ЖП гарата“, но явно не мисля достатъчно бързо, че да съчиня по-добър епитет за половин секунда.

Досега бях в студио „Хуй“, известно още като „Репетиционната“ или „Залата“. Намира се в началото на квартал Казански, в едно читалище, което вероятно се казва „Христо Ботев“, но няма как да сме напълно сигурни. Репетицията беше убийствена – макар че барабаниста ни Краси още е в сесия, свирихме като животни и имаме 8 завършени парчета. Тази вечер решихме и колко песни ще има албумът – 11, понеже завършените 8 + наченатите 3 = 11. Висша математика направо. Освен това ще има интро (едноименно), може би аутро, и със сигурност поне един скрит трак. Може и да включим някой по-читав лайв запис, а може и Paradise august (оригиналната гнусна английска версия, в която пея неземно фалшиво). Тази вечер не изсвирихме нито един кавър и аз съм горд с това. Освен това обсъждахме политиката, бившата на Стойко, музиката и албума, което си е един социален напредък в нашата група. Сетът беше следният (едва ли ще са в този ред в албума):

1. Cogito ergo rock
2. Август в рая (на български)
3. На най-добрия ми приятел (по-бързо темпо)
4. Три
5. Пиано бара
6. Същата
7. Няма да бъда
8. Аз мога и сам
9. 1997

След което Радо си тръгна, почнахме да лафим, изпихме втората бира, направихме 97 и Приятеля още веднъж и записахме един уникално налудничав jam, който предполагам ще запишем с бас и барабани и ще бъде едноименната ни песен, както и интро на първия албум… няма такава глупост просто. Надявам се, че утре ще мога да ви дам линк към въпросното демо, което убива всичко детско дори в затворниците, осъдени за убийство.

Та крайно време е хора като Павчо и Яничка да почнат да мислят за продуцирането и разпространението на „progressive-grunge-core чудото от централна България“.