Публикации от раздел 'Казан №4' ↓

За трета поредна година от домаÑ?ната баница ми се падна бебето, а всички знаем, че на третия път всичко става. Дами, заповядайте!

Колкото и да ми е трудно да се въздържа, нищо няма да коментирам. Само да ви напомня – в петък свирим в Младежки дом, Стара Загора. Реге групата, която трябваÑ?е да ни подгрява, малко се разпадна, така че ще сме си само ние и Winamp-а. Алтърнатив автърпартито в Jam виси малко евентуално, т.е. ако се изсипем достатъчно хиляди хора, разбира се, че няма да има проблеми – ако сме дванадесет дуÑ?и, ще слуÑ?аме Kamelot с гадните метъли и ще страдаме (поне аз ще страдам де). В събота свирим в клуб Jam, Стара Загора. Ð? двете вечери ще свирим едни и същи неща, вероятно в една и съща последователност, така че ако от мармалада нещо реÑ?ат да слагат вход, по-добре не идвайте – не че не искаме да свирим пред хора, просто няма да си струва, ако сте доÑ?ли предната вечер. Така или иначе в мармалада звукът е една феерия от боза. Другото интересно е, че в петък ще ни е първото излизане на сцена с новия барабанист (от половин година) и новия басист (от една седмица). Теоритично е възможно да имаме много, много силен и добър звук, както и известни киловати осветление, но тва все още е само в областта на теорията. Концертът ще е дълъг около час – час и половина (а това е ужасно много – в мармалад вероятно ще ги разделим на две) – парчетата са основно тези, които сме написали за година и три месеца.  Ще има и пет любими кавъра, два от които сме свирили и друг път. Бис изобщо не сме готвили, така че айде няма нужда.

Промяната на датата се случи поради комплексни причини – надявам се тва да не пречи прекалено много на някой от вас. Plain culture е групата, която може би сте срещали последните три четвъртъка в Jam на „реге найт“ – те ще открият наÑ?ето малко мероприятие. Освен песните от демо албума, които може би вече заучавате, с Казан №4 ще представим и последни, нечувани достижения в общото ни творчество, както и неминуемите интерпретации на любими изпълнители. На афтърпартито музика ще пускам аз (а ако съм много уморен от свирнята – плейлиста ще съм направил аз) и ще съдържа стандартните алтернативни изпълнители като FNM, RHCP, Foo Fighters, Pearl Jam, Tool, AAF и така нататък. Понеже имаме крайно малък срок за популяризиране, ще ви помоля да асистирате с най-добрия възможен начин – word of mouth. Плаката по-горе ще разлепим (спеÑ?но) из разни училища и други посещавани от младежта места в града, а за web популяризацията сме осигурили last.fm събитие и myspace страничка. Благодаря за вниманието, помощта, подкрепата и ще се видим най-късно на четвърти.

edit: facebook event

На тази дата, изписана с големи цифрички и буквички, ще бъде невероятният мега-концерт на Казан №4, който поне аз очаквам с нетърпение. Мястото е Младежки дом – Стара Загора, часът е някъде към осем – осем и нещо седем – седем и нещо. Около тази дата се надяваме да има и поне едно-две клубни участия по света и у нас. Датата също е обвързана и със завърÑ?ването на албума ни, който – съвсем честно – засега звучи в пъти по-яко от повечето неща, които излизат напоследък, при все, че са записани само три инструмента. kthxbye (както обикновено, събитието си има и last.fm страничка).

Живеем в разбито време, както би казал някой принц на Дания. Нещата, които може би ви засягат:

• Календар няма да има. Не е заради липса на време или мързел или несериозност, просто реÑ?их, че не е сега моментът. За зажаднелите за no regrets стоки се надявам скоро да има някоя друга единична дреÑ?ка.
• С Казан №4 ще представим личното си творчество (плюс няколко любими Ñ?лагера) на грандиозен мега-спектакъл, най-вероятно първата половина на януари месец. Освен това най-накрая почнахме да записваме така лелееният албум – както знаете, 26.09.2007 е запис от една репетиция и макар че на места дори се разбира за какво става въпрос, е много далеч от студийното ниво, което би било достойно за невероятните ни креативни умове от Марс.
• Яко е, когато учител ти каже (с точно тия думи) „Аз нямам угризения за стачката“ и те гледа все едно ти си виновен за нещо. Фарсът продължава и в мирно време.
• Скоро комикс с участието на авторските персонажи пиле-круÑ?а, роби, яка мадама за която още нямам име, картър и др.

Особено демо албума на Казан №4 – свали оттук. 10 съвсем авторски парчета и една, в която компютърът се побърка, записани в типично наÑ? стил особено бездарно, но с много кеф и на един дъх. Забавлявайте се!

От изданието липсват голяма част от диалозите (сиреч простотиите) между песните, както и целия бис, понеже това е материал според нас достоен само за diehard феновете/близките ни приятели, или с други думи е доста зле. Очевидно и не ми е било до рисуване, а фотографията е на Ростислав Райков. Не ни съдете твърде строго, защото това е първият ни самостоятелен концерт, както и първото свирене над 20 минути – и ние сме хора, и ние се уморяваме. За да е най-близко усещането до онова в залата, слуÑ?айте на един дъх, на тъмно (със свещи) и се подигравайте на изпълнителите. Ще видя дали няма да направя едно истинско издание, от ония дето са в кутийки и имат хартиена обложка, а не цифрова, и които можеÑ? да пипнеÑ? и така нататък, с биса и всичко – time will tell on their power minds, makin’ war just for fun, както е казал дядо ви Ози. Благодарим на всички приятели, които присъстваха, и на онези, които искаха да присъстват, но бяха възпрепядствани.

БогатаÑ?ко момиче – Унплугд

С това издание групата БогатаÑ?ко момиче временно излиза в творческа ваканция, а групата Казан №4 отново започва активна работа.

Преди два дни си нахвърлях един текст, щото ме беÑ?е осенила музата (срах), а вчера си го записах на едно хвърчащо листче преди да отида в залата, където беÑ?е моя вечен китарист ГоÑ?о. Викам му аз, че съм написал няква песничка, и той ми отговаря, че има музичка, и ми я изсвири. След няколко слуÑ?ания си записах на хвърчащото листче някакви работи за структурата, задрасках някои думички, добавих нови и пробвахме да направим първия куплет и то малко стана, но тогава дойде Радо – басиста ни – с приятелката си и почнахме да си репетираме старите неща и разни кавъри мавъри.

Впоследствие дойде и бате ви Рости, който похвали новоткритата ни унплугд (за)дуÑ?евност и изпи две бири с нас. В края на репетицията, когато ГоÑ?о и Радо казаха, че след 10 минути си тръгват, измрънках на китарджията да си направим „новата песен“ още веднъж и стана имба от първия път. Вторият път го записахме и за такъв запис звучеÑ?е направо маматаси. Добро утро!

Махнах песента и текста, защото днес ще поработим още малко и евентуално ще имаме по-хубава и добре записана песен довечера.

Една от големите драми на живота ми е, че много от най-яките песни (на света изобщо) ми хрумват, докато се къпя. Това метафизично обстоятелство обаче представя голям проблем за отбелязването на текст и музика, защото както знаете, хартията и водата работят добре заедно в домаÑ?ни условия само когато имате дрисък. От това стигаме до Четвъртия постулат на Бор Чвор, а именно, че нищо в тоя живот не е достатъчно сериозно, че да спреÑ? да се смееÑ? заради него. Ако обаче не се усмихвате хубаво, това ще ви помогне.

Напоследък ми се случват много яки работи в, да кажем, личен и творчески план. Творим, торим, тва онова. Може би скоро Казан ще се съберат, за да запиÑ?ат дългоочаквания си първи албум, а може би дори ще свирят в някой друг местен клуб? Може би ще нарисувам някой малко по-забавен и лесен за разбиране комикс? Може би дори ще напиÑ?а повест. Важното е, че за момента съм задуÑ?лив и се проветрявам активно.

Което, разбира се, не значи, че скоро ще запиÑ?ем отдавна написания и така дългоочакван от поне петима дуÑ?и дебютен албум – но поне вече след репетиция ме боли главата, което е много добър знак. Няма да е скоро, защото китаристите ни са обсебени със своята кандидат-студентска сесия, което предполагам е много правилно от тяхна гледна точка. Въпросът е, че групата живна и рита, колкото и да беÑ?е ритана, докато беÑ?е труп.

В другите новини, понеделник идват някви холандчета на обмен в гимназията. Моята цел е да ги напием с евтин български алкохол и след това да ги запиÑ?ем на видеокамера и да ги изнудваме, че ще пратим записа на майките им. Доколко това ще стане – никой не може да каже, все още.

В още по-други новини, бавя се с тъпия изглед на тъпия сайт, защото не ми се занимава. Апропо, затова се бавя с всичко, с което се бавя. Занимава ми се само с провокиращи ме неща и колкото и да звучи странно, напоследък точно гимназията и учебния процес ме провокират повече от все сайтове и blr-та. Остават два месеца и имам ясни очертания какво и как трябва да направя и за пръв път това ми е интересно – за пръв път училището ми бута плика от Ñ?ести клас насам. В тоя ред на мисли, скоро ще пусна освен блога и някакъв groupware, вероятно най-лекото wiki, което намеря, за да си работя по училищните (и не само) проекти тук, и за да може определени хора, които също са замесени, да работят интерактивно и лесно заедно с мен. Щото сме 21ви век, все пак.

В съвсем други новини, днес брат ми става на почти Христовата възраст от 29 години. Да си ми жив и здрав, Владо!

Аз лично нямам някакво особено мнение за Самодейността тази година по простата причина, че не съм я гледал. Но имам няколко коментара относно редовното „защо еди кое си не беÑ?е еди как си“. Ще започна с обвиненията към себе си, защото за тях съм най-квалифициран да говоря.

Защо крещя като животно на тъпите ви песни?

В образования свят, когато един озвучител озвучава събитие с изпълнения на живо, е немислимо той да не сложи мониторни колони на сцената, чиято единствена цел е изпълнителите на живо да чуват какво правят. В необразования свят, сиреч при нас, снощи това не стана. Аз не чувах почти никаква китара, нямах идея на кое място съм в песните, и най-важното – не чувах колко силно викам. Съвсем друг въпрос е, че прехваленият озвучител за това седи пред сцената – за да контролира нивата на звук и нищо не му костваÑ?е да намали силата на микрофона ми от пулта. Определено не чувствам никаква вина за това, ако някой иска да чуе песните изпълнени както трябва, да заповяда в репетиционната ни някой път.

Защо стояхте половин час на сцената и така направихте Самодейността дълга пет часа вместо очакваните един и половина?

Всъщност от песните ни, макар че бяха три на брой, са изрязани всякакви сола и прочее, което съкращава всяка от тях до около три минути, или иначе казано не сме били на сцената повече от десет минути общо (по мои предварителни изчисления). Убеден съм, че като си разгледаме после записите, инцидентно ще открием, че някои изпълнения спокойно са били по-дълги от наÑ?ето, но въпреки това по време на тях не се е обаждала Сотирова да ги спрат.

На хората, които първоначално сметнаха, че някоя Самодейност ще е дълга час и половина, пък само мога да се смея глупаво. Самодейността продължи три часа и двайсет минути. Съвсем, ама съвсем нормално времетраене.

Жал ми е за критериите ти за естетика! Аз съм направила много по-велики неща, отколкото ти някога ще!

Относно театралните сцени, в които взех участие – не съм писал аз сценария. Дойдох на репетиция за тях преди по-малко от седмица и ми беÑ?е общо взето заповядано какво се очаква от мен. Освен това ми хареса какво се очаква от мен и мисля, че скечовете бяха качествени и забавни. Тук отново ще вметна прехваленото ни озвучаване, което разположи над десет микрофона на тая сцена, ама накрая колкото и да викахме, половината не се чухме изобщо.

Самодейността беÑ?е провал!

Не, не беÑ?е. Това, че имаÑ?е четири пиески и всичко останало беÑ?е музика и танци, не значи, че сме се провалили. Виждате ли, Самодейността е представителна извадка на това с какво им се занимава тази година на децата в гимназията. Много е просто – на хората, по една или друга причина, им се пее и танцува.

Спокойно и отговорно казвам, че се забавлявах, докато правехме Самодейност и почти нямаÑ?е слаб момент на сцената, но за да оцени и публиката какво става на сцената, трябва да има добър посредник. Озвучаването смучеÑ?е, дами и господа, това е простата истина. Може би ако ръководството не тикаÑ?е насила в Самодейността хора без талант като госпожица Мая не-знам-коя-си от 12ти „в“, за която всички можем да кажем само хубави неща, щеÑ?е да е по-добре. Но квото – такова, беÑ?е си лудница.

Единственото нещо, за което съжалявам в Самодейността, беÑ?е танцът на Ð?цо. Наистина много ме е яд, защото Ð?цо танцува невероятно и на репетициите едва не се пръсна Студентски дом от аплодисменти. Само дето неговия танц беÑ?е за една песен, а озвучаването му пусна съвсем друга, и въпреки, че двайсет дуÑ?и му крещяхме „Не тая песен!“, Ð?цо танцува на темата от Blues Brothers вместо на песента на Daft Punk „Harder, Better, Faster, Stronger“.

Надявам се повече да не чувам нищо за това събитие, но едва ли. Ето ви редовната глупост за забавление, щото поста стана незабавен.