Публикации от раздел 'Казан №4' ↓

Групата No Recharge в момента записва албум и това е събитие, което всички очаквахме с нетърпение поне толкова силно, колкото и дебютния албум на Юда Тома от Мюзик Айдъл. С безбрежното си и вечно търпение ще ги помоля да се въздържат да записват цели песни или части от песни или песни с имена, измислени от смотаняк, който никога не е бил в група с това иначе колоритно име. Тъй като съм сигурен, че съответното творчество съставя безкрайно малък и незначителен процент от дискографията на групата, не вярвам те да имат нещо против моята молба. На така създадените празни места в плочата, касетката или диска могат да бъдат поставени – не че ми е работа, но технически защо да не могат да бъдат поставени – разнообразни ремикси на песента „Няма да бъда“ от местни и вносни диджеи.

Освен тва в залата им има един хард диск, дето е мой – ако може на него да записват само гей порно, сърдечно благодаря.

Един абсолютно на място коментар под текста За одеалата. Stoyko ни пише:

Абе пич… Разбери! Не сме те изгонили от „групата“, защото си се събрал с някви приятелчета да тормозите инструментите в нашата репетиционна, а просто защото пееш ужасно фалшиво. Това последното явно също не ни хареса. Не ми излизай и с глупостите, че всички сме били плащали наем и че всеки е имал апаратура в залата. Ако ти се избиват комплекси, прави го по друг начин и не намесвай мен, както и сегашната ми група. Вместо да хейтваш, ела да пиеш една бира на наш концерт, ако егото ти го позволи.
Regards.

Някои ще си спомнят, че невинаги е било така, но след интензивна зен терапия нямам съвсем нищо за добавяне и обичам всички.

чиято единствена цел в живота е да ми напомни, че имам две яки и доста по-смислени неща за писане; но в 12:30 си мисля, че е крайно време да пробвам да уча за изпита, който е след трийсетина часа. Може да стискате палци да ме приемат в Големия университет на Големия град, та барем съм се излекувал от средношколския и провинциалния си синдроми. Връщам се най-рано вторник вечер, така че дотогава ви забранявам да гледате сайта за нови неща. Ще проверя!

Междувременно, саундтракът. Или това? Track 3.

Преди малко чух моя песен, записана с чужд глас отгоре. Чувството е малко като да видиш бившата си и детето с някой друг, и детето му вика „татко“ – един вид не е особено захарно, но все някога се случва.

Можете да чуете новия Пиано бар на нашия техния майспейс.

Два сутринта е. Преди 10 минути бях два блока по-надолу по моята улица и гледах как пожарна кола и прилежащият й екипаж гасят запалена кола. Може би трябва да почна отначало.

Един и 45 сутринта е. Докато спокойно чатя и гледам клипове на Ред Хот в ютубе, от отворения си прозорец чувам продължително натискане на клаксон, гласове на хора и разни други шумове. Ставам и поглеждам през отворения си прозорец и виждам огън – съвсем истински, горящ и смъртоносен. Вдигам телефона, звъня на 160. Вече са им се обадили. Обувам си гуменките и тичам надолу по улицата – разстоянието е буквално осемдесет метра. Тичайки осъзнавам, че почти няма светещ прозорец наоколо, а това е неестествено при такава аларма. Стигам до по-долния двор, където виждам трима други невинни наблюдателя, пожарна кола и прилежащия й екипаж, опитващи се да загасят запалена лека кола. За известно време огънят спира и всичко изглежда приключило в сивия пушек, само за да се разпали рязко секунди по-късно, облизвайки с пламъци черната нощ. Междувременно вече наблюдателите сме само двама.

Какво и защо се е случило ще разберем по новините. Дано не е имало хора в автомобила. Притеснява ме това, че в центъра на Стара Загора, на осемдесет метра от дома ми, имаше двама наблюдатели, от които съм сигурен само в своето собствено желание да помогна, ако мога и има с какво. Ами ако някой реши да гърми моята кола, моята къща? Някой ще тича ли по улицата тогава? Обвиняваме министрите си, че са корумпирани, но колко струваме и какво заслужаваме?

Ще ви кажа – който спи заслужава да гори.

Днес ще се отдам на егоизъм, самовглъбяване и „аз съм кори, аз съм бог“ и ще пиша малко за себе си. Тъжно е, но има дни, в които няма по-интересни теми дори от това.

Напоследък не съм качвал много нови неща тук или в devart, но всъщност отбелязвам пикове на съзидателност. След един особено безсмислен сън с жаби-убийци, който с всички сили запомних, написах обобщена идея за серия комикси с таен правителствен агент за главен герой; докато сме на темата с комиксите, на бюрото ми има два почти готови броя на Пиле-круша, които не се знае кого чакат. Освен това най-накрая измислих край за епичния си роман в осем тома, който да не съдържа пътувания във времето или извънземни. Сещате се, че не беше лесно постижение.

Музикалната ми каменна кариера също не е съвсем умряла. Освен, че предстои евентуален риюниън и велико национално освободително турне с недостижимите Казан №4 (ако драгото жури благоволи да си каже присъдата вече), скоро ще бъде представен и експерименталният/пиян/фолк антимузикален проект Бакенбард, който е над три часа и – шок! – едва ли ще представлява интерес за някой извън колектива (който на всичкото отгоре е леко променлив).

Школото върви, баби. Има изгледи дори да завършим без много драма, въпреки двойката ми по информационни технологии за правене на сайт. В някои университети вече ни взеха и ни постлаха (поне) два ката червени килими, за други превръзката предстои. Във всеки случай гладни няма да останем, защото следващият абзац е гордо титулован професионална реализация.

Професионална реализация. Около три седмици не съм се вясвал в студиото за татуиране, където по принцип уж работя, но не бой се!, защото след като днес един съученик предложи да му нарисувам гола мадама в бебешка количка на предмишницата, страстта ми към оскърбяване на плътта се завърна с пълна сила. Освен това от другата седмица ще почвам втора работа, която макар и килата по-скучна, ще носи нещо така необходимо (идва бал, не за друго) – мъни мъни, и ще заема още много от така излишното ми (явно) свободно време.

Не съм преставал и да се раздавам на света във възвишената и високо оценявана кауза за спасяването на света. Гениалният ми проект, който никога не съм споделял тук, би трябвало да пилотира в началото на април, ако пред-подготовката завърши както очаквам. Естествено, трудно може да се мери по мащаби с раздаване на презервативи на главната (в спермен костюм) или безплатни прегръдки, но толкова мога. Като се случи ще обясня по-подробно, ако на някого му пука изобщо.

На всичкото отгоре намирам време и да бъда секс-символ! Чрез невероятна комбинация от активно спортуване, разделно (по цветове) хранене и редовно ходене до тоалетната, успях да постигна непостижимото и да стана по-сексапилен дори от себе си. Освен за момичетата (и момчетата!), които възприемат необезкосмените подмишници и/или вулви нежни места като безвкусна липса на хигиена, естествено.

Искам и да си взема куче. Притеснява ме само, че един ротвайлер ще е скъп или поне труден за придобиване. Мисля, че времето е почти дошло – само трябва да видя дали са съгласни бъдещите ми съквартирант(чич)и. Особено след като сънувах как имам дакел (който осра всичко) – ако сънуваш толкова тъпо куче, значи си на зор. От друга страна, ако сънуваш секс с фризьорката си, това значи ли, че трябва да подтикнеш приятелката си към тази професия? Във всеки случай малко неща са по-еротични от това някой да ти мие косата, пък било то и за пари. Тва беше добро изречение за край на кучешкия параграф.

Та така. Ти кво направи днес?

Напуснах „фънкметъл групата на Стара Загора“ Казан №4. Както се казва за истинските групи, появиха се неразрешими творчески различия. Решението беше от по-трудните в живота ми – отне почти денонощие – но в крайна сметка за момента звучи правилно. Тръгвам си с най-добри чувства към всички от настоящия и почти всички от бившите състави, напълно задоволен от участието си в нещо от мащаба на Казан. Последните три години в групата бяха невероятни в твърде много отношения, за да се опитвам да ги изброявам, затова просто благодаря на музикантите, с които заедно сме създавали и изпълнявали музика. Пожелавам им успехи във всичко възможно, включително и ако решат да продължат, намирайки ми заместник. Единствената ми молба в такъв случай е да не бъде някой тъпак, който не мога да понасям. Благодаря и на всички приятели и познати, които са ни подкрепяли и които са се забавлявали с песните ни, на живо и на запис.

Нещо като коледен подарък – първите завършени парчета от незавършения ни дебютен албум, Пиано бар и Същата. Ако ви харесва как звучат, правите музика и искате запис с подобно качество, но срещу сравнително скромно заплащане, винаги може да ме питате за координатите на г-н Стойко Лисичков, нашия клавирист и смесител, както и собственик на намиращото се в Стара Загора Студио Хуй.

Чудех се доста дали да оставя тоя пост без коментари просто от подозрение, че някой може да се опита да бъде глупав. Коментари ще има, надявам се, но при първия, който не ми хареса, най-фашистки ще трия, просто щото съм жентълмен.

edit: най-вероятно защото беше четири часа сутринта, снощи съм качил предпоследната и съответно не съвсем завършена версия на Същата. Днес вече си е съвсем най-завършеният (засега) вариант; връзката е Същата.

Вчера трети човек ми каза да напиÑ?а нещо в блога, защото нямал какво да чете. Оценявам и приемам това като някакъв странен комплимент (без императива) – представете си Веско Маринов на концерт – това съм аз пред вас! Така. Все едно.

Понеже миналата седмица ме тръÑ?на страÑ?ен и непознат африкански вирус (спин + рак + сифилис), от който още не съм се отървал напълно, а и освен това довърÑ?ваме митичните записи за казанския албум, а и освен това правим постоянно нови песни, а и освен това онзи забравен от вас, но не и от мен, втори подарък за рождения ден на сайта (пиÑ?а роман), а и освен това бизнеса с татуировките – малко времето ми идва кът. Но! Всеки проблем си има реÑ?ение. В случая ще ви пренасоча към други интересни и пиÑ?ещи хора.

Това са наскоро възродения блог на Павел, в който вече се пиÑ?е/снима почти всекидневно, и блога на Кольо, който от една седмица е в Тайланд и разказва доста интересните истории за доста интересното там. Надявам се само да не спрете да поглеждате моята скромна страничка, защото скоро ще има много много много нов и оригинален и качествен контент, или както му викат на запад – съдържание. Шницелфест!

Освен това, два интересни и свежи филма: Juno и Feast of Love. Ð? двата са добри, и двата имат добри саундтраци, но Junoвият е просто по-добър. Може би близо до най-добър. Аха-аха.

Ð? съвсем освен това, ако наистина имате чак толкова свободно време, мога да ви препоръчам да разгледате някои по-стари постове и техните прилежащи коментари. Ð?ма наистина уникални проблясъци. Най-добрият тази седмица е безспорно последният коментар върху втория пост в този блог изобщо – Цици и жици. Ð?ма за кво да се замислите, след като го прочетете (но моля ви, ако ви избие на коментари, дайте ги тука, щото онова просто е твърде назад в историята и цивилизацията).

Статията е кратка, но дори само заради фотосесията и цитатите с проф. Вучков веднагически получава култов статут и златен медал. Аз коментар нямам, за ваÑ?ите има поленце и бутонка долу.

Великото старозагорско турне свърÑ?и. Двата концерта минаха. ДнеÑ?ното свирене в Jam, което свърÑ?и преди примерно час или два, беÑ?е по-доброто от двете. Ð? двете вечери обаче всички се раздадохме и разбихме напълно. Благодаря искрено на всеки един, който дойде. Надявам се, че скоро ще правим нови подобни свирения с нови песни и нови кавъри и нови възгледи по вече стари неща. Във всеки случай миналата седмица си възвърнах всичкото загубено заради любовни драми самочувствие, благодарение на две много успеÑ?ни татуировки и два много успеÑ?ни концерта. Наистина ви благодаря. Яд ме е само, че не се видях и запознах с (евентуалните) гости от други градове и така нататък. Очакваме някви снимки скоро. Рокстаризмът свърÑ?и, с понеделника идва Ñ?ибаното училище и Ñ?ибаното президенство на благотворителна организация и поправяне на света. Благодаря ви.

Въпреки, че се случва рядко, ето нещо, което си намерих в един конкретен блог. Струва си Ñ?естте минути (и не обръщайте внимание на коментарите – боли).