Публикации от раздел 'Забавление' ↓

Идва Коледа, което за повечето от нас значи събиране с фамилията (Тоника), храна до пръсване и ужасно много време за убиване. Ако случайно ви се догледа филм през това тъй свято време от годината, искрено ви препоръчвам да се ориентирате към десетките нискобюджетни филми, които са се разходили по фестивалите тази година и тепърва се появяват по торент тракерите. Има стра’отни бисери, повечето от които са много по-добри от последния филм на Крисчън Бейл или Камерън Диаз например.

Освен това, ако не знаете вече, винаги е хубаво да зяпате падащите снежинки. Само през прозореца! Не ви искам с пневмония.

В следващия епизод очаквайте „Какво да слушаме през ваканцията“ – или недейте!

[20:51:25] * Пора sent file „New Text Document.txt“
[20:51:32] Пора: izrazi mnenie
[20:52:10] sonofthesungod: krenwirshi se pishe s n
[20:52:27] Пора: drugo mnenie
[20:52:34] Пора: pisha na shliokavica + selsko
[20:52:35] sonofthesungod: emi
[20:52:37] sonofthesungod: maj sym dowolen
[20:52:40] sonofthesungod: nqmam kritiki
[20:52:44] Пора: {}
[20:52:47] Пора: ei zatva ta obicham
[20:52:49] Пора: :)
[20:52:54] Пора: a dobavki?
[20:53:06] sonofthesungod: bonboni se pishe s n

Седя и си мисля как някъде живее един човек, чийто живот е много скучен и напълно лишен от интересни събития и седи и си мисли как някъде живее един човек, чийто живот е доста странен и съвсем наситен с интересни събития и седи и си мисли как някъде живее един човек, чийто живот е много скучен и напълно лишен от интересни събития.

В тоя луд, безумен, безсмислен живот често си мисля, че нищо чудно най-рационалното нещо да се окаже татуирането на любимия ти сорт вино, или гравирането му като епитаф върху надгробната ти плоча. В шума на радиото кой може да отсъди: има ли нещо по-важно за казване?

„Любимо мое вино, макар и за кратко, аз съм те обичал вярно. Дори и да не си отвръщал на чувствата ми, със сигурност си ме правил щастлив. Особено много ми харесва как миришеш.“

Това, накратко, е моето доказателство, че има господ и че юдаизмът навярно е точната религия. Трябва обаче да почнат да си приемат месиите.

Един от първите ми детски спомени е масата на село. Не знам какъв е поводът, но къщата гъмжи от живот. Всичко е оцветено в глъчка и весел шум. На масата, над която все още главата ми едвам се подава, се разменят съдове от различни естество и с различно съдържание. В центъра на всичко е порцелановата солница, която е разделена на две части – една с готварска сол и една със самардала. По количествата, останали в солницата, не остава никакво съмнение кое е по-популярно. Всички тези различни хора срещат за малко съдбите си чрез отрудените си ръце, които топват намазнени пръсти в зелената сол. И през ум не би минало на когото и да е тук, че това не е санитарно или хигиенично. Тези хора още носят в себе си добре забравеното вече умение да споделят всичко в живота си един с друг, и те ме вдъхновяват.

Рецесията, в която се намира света ни в момента, комбинирана с климатичната промяна, е едно тъжно, но много ефективно послание, от което всички ние вече разбрахме (или е крайно време да разберем), че статуквото не може да бъде запазено и че имаме нужда коренно да променим начина, по който разбираме и правим всичко. Моята зелена идея не е особено иновативна, напротив, тя е изначална за цивилизацията ни: време е да си припомним как да споделяме – както всички свои технологични постижения, така и отговорността за всяко едно от тях.

През изминалите две десетилетия човечеството показа ясно, че споделянето изобщо не е задължителен синоним на комунизма. Само с помощта на интернет беше създадено ядрото на една нова, по-добра операционна система, която днес успешно задвижва по-голямата част от световната мрежа. Вече почти всяка значима корпорация, а на места дори и малкият и средният бизнес, инвестират в изчистването на своите въглеродни емисии, което далеч не е достатъчно, но е едно добро начало. Сериозните промени тепърва предстои да започнат чрез глобалните законопроекти и регламенти, които ще бъдат измислени и подписани от големите „играчи,“ или казано другояче замърсители – САЩ, Китай и Европа. От тяхната комбинирана политическа воля зависи дали и доколко ще бъде ограничено замърсяването на въздуха и съответно скоростта на климатичните промени. Всички тези начала, тези нови неща, немислими само преди 15 или 20 години, са плод на ясното осъзнаване, че всички ние – като раса – споделяме тази едничка планета Земя, и в тази си роля неизбежно трябва да споделим и абсолютно всичко, което създаваме – и доброто, и лошото.

В технологично отношение тази промяна в манталитета е значителна и вече се усеща в ежедневието ни. Над 80% от сървърите, в които се „случва“ Интернет, функционират благодарение на Линукс – ядрото на операционна система, което започна от един човек през не толкова далечната 91ва и за 18 години завладя света. И досега се разработва и разпространява напълно свободно в смисъла на това, че всеки човек не просто не заплаща, а е дори препоръчително да я инсталира на колкото компютъра иска, да я даде на приятел и ако може, да побърника малко в кода й, за да я направи по-добра за всички. Подобен проект е фондацията Мозила, която направи браузър по същия модел и който е много вероятно да употребявате в момента, четейки тези редове. Със сигурност често ползвате и Уикипедия, енциклопедията, в която всеки един може да чете и пише за абсолютно всичко около нас. Самият й създател Джими Уейлс гледа на проекта като на един вид фолклор, само че създаден с нови и по-добри инструменти – като на споделено общочовешко познание за света, което – очевидно – не бива да струва пари и да бъде повлияно от чиито и да било икономически интереси.

Отчасти следвайки модела на Creative Commons лицензите, които позволяват на творци във всякакви сфери да обменят своята работа свободно, миналата година компании от равнището на IBM, Nokia и Sony се обединиха под името Eco-Patent Commons – организация с цел патентите върху технологични нововъведения, които намаляват отпадъците, замърсяването, енергийната зависимост и климатичните промени, да са свободно достъпни за всички. Логиката зад това е проста: да позволиш на целия свят да използва по-чисти и екологични продукти без съмнение е много по-полезно, отколкото да гарантираш индивидуалните печалби на човека, измислил дадения патент. На пръв поглед проектът изобщо не е икономически смислен, но е крайно време първо корпорациите, а после и държавите да приемат вече кристализиралия факт, че икономическото развитие трябва задължително да се обвърже и с екологичните интереси на цивилизацията, а където това е невъзможно – да отстъпи на втори план. Добър пример за тази симбиозна посока са хибридните автомобили, модел на които вече се предлага от всеки голям концерн. Но има най-вече нужда от правосъзнание на най-високите инстанции; световните държавни глави, сред които вече има и Нобелови лауреати за мир, трябва в бъдеще да работят за създаване на глобални законодателни регламенти, ограничаващи вредите от производството навсякъде.

Преди няколко дни сър Тим Бърнър-Лий, създателят на Интернет, сподели – макар и полусериозно – че съжалява за двете наклонени черти след http при изписването на интернет адресите заради изгубените от тях милиони литри мастило, листове хартия и часове труд. Ако съотношението на споделени ползи и отговорност на всеки един от нас стигне до частица от неговото, планетата ни ще може да си поеме дъх.

* самардалата (nectaroscordum siculum subsp. bulgaricum) е уникално тревисто растение от семейство Лукови, чиято употреба като подправка е широко разпространена в Старозагорско и Сливенско. Избрано е от жури в Холандия за луковичено цвете на 2008 г. Пчелите са луди по нектара му.

meta: Blog Action Day всъщност беше преди пет дни. Участва и в ей тоя конкурс. Като цяло съм станал доста тъп и ако мислите, че пиша отвратително, споделете – можем да си организираме клуб или поне приятна вечеря.

meta2: А НИЕ СМЕ БЕРОЕ, ВИЕ – НЕ!

Ако сте почитатели на по-особените вина от сорта на Големият Лебовски и Дони Дарко и напоследък все сте оставали жадни, пробвайте тая бутилка.

Когато преди две години излезе Californication, някой ми го описа като сериала, в чиято втора минута Дейвид Духовни получава свирка от монахиня в църква. Да опишеш този сериал така е като да опишеш House M.D като сериала, в който Хю Лори лекува болни в болница – не е лъжа, но that’s just not the point, stupid.