Публикации от раздел 'Забавление' ↓

Колкото и да ми е мъчно, че съществуват хора, за които Ефектът на пеперудата или някой Батман са най-добрите филми на всички времена, три пъти по-тъжно е, че има такива, за които Ченгето киборг е най-тъпият такъв. Да не ти е интересно до къде би могла се простира човешката глупост в кино изкуството означава да не ти е интересно кино изкуството въобще.

Назовете една домашна игра, която да може да се играе както от сам човек, така и от големи групи, и да е по-забавна и интригуваща от „Намери втория чорап.“

С прискърбие ви съобщавам, че от тази вечер досега известната като „новата ми“ група или „новата ми супер яка“ група, а понякога и просто като „суперглупата на републиката“ вече си има име. Това име вие ще разберете съвсем скоро,* но нямайте високи очаквания, щото е съвършено тъпо. Нека споделя с вас технологията за направата му (много съм горд с нея):

На лист хартия има две колони с по двайсетина думи. Думите в лявата колона са по-скоро прилагателни, но поради аналитичния характер на английския език са също чат-пат и нещо друго (и съответно понякога спокойно влизат в дясната колона), а думите отдясно са по-скоро съществителни. Подбрани са така, че всяка дума отляво да може да се върже с всяка дума отдясно и ако полученото словосъчетание не пръска от смисъл, то поне да звучи забавно, перверзно, запомнящо се, „яко“ и така нататък.

Можете да видите практически пример за цялата схема ето тук – играта се играе с refresh. Моля да извините скромните ми програмистски способности, мързела ми да правя шарения и най-вече факта, че двете колони с думи (достоверно пренесени от карирания лист в бара) са пълни с толкова тъпи, прости и антисмешни думи.

Ако случайно попаднете на име, изписано само с главни букви, съставено само от една дума и завършващо с удивителна, честито – превъртате играта и печелите акции на Узбекски Захарни Фабрики!

* – всъщност поради характера на играта, ако припомпвате f5 достатъчно дълго е неизбежно да попаднете на тъпото ни име

Хубаво е, когато човек научава нови неща! Ето например вчера научих нова дума, и то не на чужд език, а на нашия си. Думата е „копнеж,“ а под научаване нямам предвид, че досега не съм я чувал или не съм знаел как се пише – по-скоро досега си мислех, че значи едно, а то било съвсем обратното. Хубаво е, когато човек научава нови неща!

Въпросът ни днес е: кой филм е написан от Куентин Тарантино, но е режисиран от Тони Скот; с участието на Крисчън Слейтър и Патриша Аркет, но също и на Кристофър Уокън, Денис Хопър, Брад Пит, Джеймс Гандолфини, Крис Пен, Самюел Джаксън, Гари Олдман, Том Сайзмор, Кончита Ферел, братовчедa Балки и Вал Килмър; на фона на музиката на Ханс Цимер, но също и на малко Саундгардън?

Наградата ни днес е: има го в замундата.

- Какво ще кажеш да се появя на вратата ти с бутилка вино?
- Ами аз нямам тирбушон.
- Ами аз нямам бутилка вино.

Тази ми е любима от доста време, нищо, че вече не си говорим. Най-любимото ми в нея: шегата е от книга за деца.

Justin: is it like a slave labor camp there?
Wayne: Not really
Justin: i just ordered a vps and i dont want to support slave labor or have poor service

Любимите ми годишни времена:

Любимото ми време от пролетта е вечерта в Стара Загора.

Любимото ми време от лятото е рано сутринта, когато небето е един определен нюанс на синьото, който няма еквивалент другаде в природата. Това го разбрах преди шест години в шест сутринта във Велинград. Това е цветът на Изгубването.

Есента си е гадна работа откъдето и да я погледнеш.

Любимото ми време от зимата е рано сутринта, когато небето е плувнало в кофа боя от оранжево, розово, сиво, синьо и червено. Това го разбрах едва тази сутрин, защото досега не се бях събуждал в седем сутринта в София.

Разни любими моменти с по едно (или две) изречение:

На 30 км от границата с току-що оправена неспасяемо разбита кола и без бански в Черно Море в пет вечерта, без идея, че на другия ден колата пак ще се разбие, но това изобщо не би могло да ни спре да идем на Оркестъра за Сватби и Погребения в Ямбол. Или:

В Стара Загора на футболното игрище на девето в пет сутринта с най-неудобните за ритане обувки и един скейтборд, след най-безумния купон на гимназията, но все още преди Ицо да си е извадил пишката и да я е тупнал на масата в трапезарията. Или:

В старото студио към 12 на обяд, аз съм на 17 и ми се иска да вярвам, че всичко, което нарисувам по тялото си, ще стане част от мен и ще ме определя – за този неуспешен експеримент съм взел назаем 50 лева от Пора. Или:

В Дълбоки в сменяне на покрива на работилницата на дядо заедно с един циганин в продължение на два дни – тепърва ще стане ясно, че той не яде „зелено“ и че съм одрал кожата на баща си. Или:

В Слънчев Бряг на огромната тераса с най-хубавите и мили хора на света в 12 вечерта, докато хоризонтът гори. Или:

В едно намазано заведение на главната в гледане на купата на африканските нации и в съседното заведение, когато токът спря. Не помня в колко часа, защото тогава май нямахме нужда от часовници. Или:

Седем месеца по-късно, когато тичах на стадиона и получих съобщение, в което пишеше, че трябва да поговорим – тази вечер избягах четири километра. Или:

В София до един кош за боклук в ядене на мандарини в осем вечерта – нямаше да знам това, ако не ти харесваше толкова как нося часовника си, защото сега определено нямам нужда от него.

Може би не всички стават за филмиране или включване в роман, но ми се иска да вярвам, че са част от мен и ме определят.

Имам си и любима дума, но тя е и много тайна дума – ако я казвам твърде често, може да се захаби и износи.

ritesh: sir m from india
Wayne: Ok
ritesh: i have downloaded around 4000 books from internet,and now i want to sell then on internet
ritesh: is it possible to sell the books
Wayne: If you downloaded them from the Internet, I presume you don’t own these books
Wayne: So no
ritesh: okay so in this case.wat should i do then
Wayne: Write some books of your own
ritesh: okay this is the worst idea,i ve already made a website