Публикации от раздел 'Забавление' ↓

When the film was first shown at the Berlin festival in 1979, one of the biggest incidents of its history resulted when the Soviet delegation walked out in protest against the way the film portrayed the people of Vietnam. The ensuing domino effect led to the walk-outs of the Cubans, East Germans, Bulgarians, Poles and Czechoslovakians, and two members of the jury resigned in sympathy.

Peter: Sorry – I forget I am talking to a script. Would the turnaround time be closer to a day or a week?
Wayne: :) this is not a script
Peter: Can you prove it? :)
Wayne: I am afraid of death
Peter: Could be scripted… What is the 3rd number in the fibonacci sequence?
Wayne: No clue
Peter: :D Fair enough… It is 2

Колкото и да ми е мъчно, че съществуват хора, за които Ефектът на пеперудата или някой Батман са най-добрите филми на всички времена, три пъти по-тъжно е, че има такива, за които Ченгето киборг е най-тъпият такъв. Да не ти е интересно до къде би могла се простира човешката глупост в кино изкуството означава да не ти е интересно кино изкуството въобще.

Назовете една домашна игра, която да може да се играе както от сам човек, така и от големи групи, и да е по-забавна и интригуваща от „Намери втория чорап.“

С прискърбие ви съобщавам, че от тази вечер досега известната като „новата ми“ група или „новата ми супер яка“ група, а понякога и просто като „суперглупата на републиката“ вече си има име. Това име вие ще разберете съвсем скоро,* но нямайте високи очаквания, щото е съвършено тъпо. Нека споделя с вас технологията за направата му (много съм горд с нея):

На лист хартия има две колони с по двайсетина думи. Думите в лявата колона са по-скоро прилагателни, но поради аналитичния характер на английския език са също чат-пат и нещо друго (и съответно понякога спокойно влизат в дясната колона), а думите отдясно са по-скоро съществителни. Подбрани са така, че всяка дума отляво да може да се върже с всяка дума отдясно и ако полученото словосъчетание не пръска от смисъл, то поне да звучи забавно, перверзно, запомнящо се, „яко“ и така нататък.

Можете да видите практически пример за цялата схема ето тук – играта се играе с refresh. Моля да извините скромните ми програмистски способности, мързела ми да правя шарения и най-вече факта, че двете колони с думи (достоверно пренесени от карирания лист в бара) са пълни с толкова тъпи, прости и антисмешни думи.

Ако случайно попаднете на име, изписано само с главни букви, съставено само от една дума и завършващо с удивителна, честито – превъртате играта и печелите акции на Узбекски Захарни Фабрики!

* – всъщност поради характера на играта, ако припомпвате f5 достатъчно дълго е неизбежно да попаднете на тъпото ни име

Хубаво е, когато човек научава нови неща! Ето например вчера научих нова дума, и то не на чужд език, а на нашия си. Думата е „копнеж,“ а под научаване нямам предвид, че досега не съм я чувал или не съм знаел как се пише – по-скоро досега си мислех, че значи едно, а то било съвсем обратното. Хубаво е, когато човек научава нови неща!

Въпросът ни днес е: кой филм е написан от Куентин Тарантино, но е режисиран от Тони Скот; с участието на Крисчън Слейтър и Патриша Аркет, но също и на Кристофър Уокън, Денис Хопър, Брад Пит, Джеймс Гандолфини, Крис Пен, Самюел Джаксън, Гари Олдман, Том Сайзмор, Кончита Ферел, братовчедa Балки и Вал Килмър; на фона на музиката на Ханс Цимер, но също и на малко Саундгардън?

Наградата ни днес е: има го в замундата.

- Какво ще кажеш да се появя на вратата ти с бутилка вино?
- Ами аз нямам тирбушон.
- Ами аз нямам бутилка вино.

Тази ми е любима от доста време, нищо, че вече не си говорим. Най-любимото ми в нея: шегата е от книга за деца.

Justin: is it like a slave labor camp there?
Wayne: Not really
Justin: i just ordered a vps and i dont want to support slave labor or have poor service

Любимите ми годишни времена:

Любимото ми време от пролетта е вечерта в Стара Загора.

Любимото ми време от лятото е рано сутринта, когато небето е един определен нюанс на синьото, който няма еквивалент другаде в природата. Това го разбрах преди шест години в шест сутринта във Велинград. Това е цветът на Изгубването.

Есента си е гадна работа откъдето и да я погледнеш.

Любимото ми време от зимата е рано сутринта, когато небето е плувнало в кофа боя от оранжево, розово, сиво, синьо и червено. Това го разбрах едва тази сутрин, защото досега не се бях събуждал в седем сутринта в София.

Разни любими моменти с по едно (или две) изречение:

На 30 км от границата с току-що оправена неспасяемо разбита кола и без бански в Черно Море в пет вечерта, без идея, че на другия ден колата пак ще се разбие, но това изобщо не би могло да ни спре да идем на Оркестъра за Сватби и Погребения в Ямбол. Или:

В Стара Загора на футболното игрище на девето в пет сутринта с най-неудобните за ритане обувки и един скейтборд, след най-безумния купон на гимназията, но все още преди Ицо да си е извадил пишката и да я е тупнал на масата в трапезарията. Или:

В старото студио към 12 на обяд, аз съм на 17 и ми се иска да вярвам, че всичко, което нарисувам по тялото си, ще стане част от мен и ще ме определя – за този неуспешен експеримент съм взел назаем 50 лева от Пора. Или:

В Дълбоки в сменяне на покрива на работилницата на дядо заедно с един циганин в продължение на два дни – тепърва ще стане ясно, че той не яде „зелено“ и че съм одрал кожата на баща си. Или:

В Слънчев Бряг на огромната тераса с най-хубавите и мили хора на света в 12 вечерта, докато хоризонтът гори. Или:

В едно намазано заведение на главната в гледане на купата на африканските нации и в съседното заведение, когато токът спря. Не помня в колко часа, защото тогава май нямахме нужда от часовници. Или:

Седем месеца по-късно, когато тичах на стадиона и получих съобщение, в което пишеше, че трябва да поговорим – тази вечер избягах четири километра. Или:

В София до един кош за боклук в ядене на мандарини в осем вечерта – нямаше да знам това, ако не ти харесваше толкова как нося часовника си, защото сега определено нямам нужда от него.

Може би не всички стават за филмиране или включване в роман, но ми се иска да вярвам, че са част от мен и ме определят.

Имам си и любима дума, но тя е и много тайна дума – ако я казвам твърде често, може да се захаби и износи.