Публикации от раздел 'Вселената' ↓

jithu: one more question
jithu: if i buy for 3 year do i get it for 4 years

Накратко сцената е басейн на морски курорт в 5 сутринта, героите са свити на два съседни шезлонга и зъзнат. Има замесени две бири. Някъде от другата страна на басейна се върти бъхлив пес.

ГАЛЯ
И как ти хрумна да напишеш книга?

ЕМИЛ
Еми аз не съм я написал…

ГАЛЯ
(прекъсва го)
Извинявай, че те прекъсвам, но те питам просто защото и аз съм си мислела разни такива работи. Разни герои, разни работи си приказват. Но не съм седнала да го пиша, не мога да се реша нещо.

ЕМИЛ
(дълга пауза, през която се усмихва. Докато говори гледа настрани)
Знаеш ли, когато си в таксито късно вечер и навън вали и дъжда се стича по прозорците и размива всичките светлини, когато шофьорът мълчи и си пуши цигарата и шибания дъжд те пръска от отворения прозорец, когато по радиото има само шум. Е там е моята история, нещо точно такова искам да напиша. Или когато тичаш четири километра сам на стадиона и не знаеш какво да очакваш и просто главата ти е празна, разбираш ли? И няма никакво значение дали е най-великият роман на света или никой не иска да го издаде, защото всички светлини са размити и всичко по радиото е шум. Тая цялата работа с писането трябва да я правиш само за себе си или най-много за майка си, никой друг няма значение и тяхното мнение няма значение. Така че седни и пиши, щом имаш за какво.

ГАЛЯ
Аз едва ли, но ти определено трябва да пишеш.

Галя оставя бирата си на земята, става и си оправя блузона.

ГАЛЯ
Искаш ли да се качиш горе?

kori: It has been pushed to our staff
kori: The issue will be resolved asap
Kobi: THANKS
Kobi: PLEASE PUSH HARDER
Kobi: we are doomed

Vidhya: clients cant be able to delete any files from my folder
kori: I don’t understand if this is a question or a statement
Vidhya: question
kori: I don’t understand it then

Един от първите ми детски спомени е масата на село. Не знам какъв е поводът, но къщата гъмжи от живот. Всичко е оцветено в глъчка и весел шум. На масата, над която все още главата ми едвам се подава, се разменят съдове от различни естество и с различно съдържание. В центъра на всичко е порцелановата солница, която е разделена на две части – една с готварска сол и една със самардала. По количествата, останали в солницата, не остава никакво съмнение кое е по-популярно. Всички тези различни хора срещат за малко съдбите си чрез отрудените си ръце, които топват намазнени пръсти в зелената сол. И през ум не би минало на когото и да е тук, че това не е санитарно или хигиенично. Тези хора още носят в себе си добре забравеното вече умение да споделят всичко в живота си един с друг, и те ме вдъхновяват.

Рецесията, в която се намира света ни в момента, комбинирана с климатичната промяна, е едно тъжно, но много ефективно послание, от което всички ние вече разбрахме (или е крайно време да разберем), че статуквото не може да бъде запазено и че имаме нужда коренно да променим начина, по който разбираме и правим всичко. Моята зелена идея не е особено иновативна, напротив, тя е изначална за цивилизацията ни: време е да си припомним как да споделяме – както всички свои технологични постижения, така и отговорността за всяко едно от тях.

През изминалите две десетилетия човечеството показа ясно, че споделянето изобщо не е задължителен синоним на комунизма. Само с помощта на интернет беше създадено ядрото на една нова, по-добра операционна система, която днес успешно задвижва по-голямата част от световната мрежа. Вече почти всяка значима корпорация, а на места дори и малкият и средният бизнес, инвестират в изчистването на своите въглеродни емисии, което далеч не е достатъчно, но е едно добро начало. Сериозните промени тепърва предстои да започнат чрез глобалните законопроекти и регламенти, които ще бъдат измислени и подписани от големите „играчи,“ или казано другояче замърсители – САЩ, Китай и Европа. От тяхната комбинирана политическа воля зависи дали и доколко ще бъде ограничено замърсяването на въздуха и съответно скоростта на климатичните промени. Всички тези начала, тези нови неща, немислими само преди 15 или 20 години, са плод на ясното осъзнаване, че всички ние – като раса – споделяме тази едничка планета Земя, и в тази си роля неизбежно трябва да споделим и абсолютно всичко, което създаваме – и доброто, и лошото.

В технологично отношение тази промяна в манталитета е значителна и вече се усеща в ежедневието ни. Над 80% от сървърите, в които се „случва“ Интернет, функционират благодарение на Линукс – ядрото на операционна система, което започна от един човек през не толкова далечната 91ва и за 18 години завладя света. И досега се разработва и разпространява напълно свободно в смисъла на това, че всеки човек не просто не заплаща, а е дори препоръчително да я инсталира на колкото компютъра иска, да я даде на приятел и ако може, да побърника малко в кода й, за да я направи по-добра за всички. Подобен проект е фондацията Мозила, която направи браузър по същия модел и който е много вероятно да употребявате в момента, четейки тези редове. Със сигурност често ползвате и Уикипедия, енциклопедията, в която всеки един може да чете и пише за абсолютно всичко около нас. Самият й създател Джими Уейлс гледа на проекта като на един вид фолклор, само че създаден с нови и по-добри инструменти – като на споделено общочовешко познание за света, което – очевидно – не бива да струва пари и да бъде повлияно от чиито и да било икономически интереси.

Отчасти следвайки модела на Creative Commons лицензите, които позволяват на творци във всякакви сфери да обменят своята работа свободно, миналата година компании от равнището на IBM, Nokia и Sony се обединиха под името Eco-Patent Commons – организация с цел патентите върху технологични нововъведения, които намаляват отпадъците, замърсяването, енергийната зависимост и климатичните промени, да са свободно достъпни за всички. Логиката зад това е проста: да позволиш на целия свят да използва по-чисти и екологични продукти без съмнение е много по-полезно, отколкото да гарантираш индивидуалните печалби на човека, измислил дадения патент. На пръв поглед проектът изобщо не е икономически смислен, но е крайно време първо корпорациите, а после и държавите да приемат вече кристализиралия факт, че икономическото развитие трябва задължително да се обвърже и с екологичните интереси на цивилизацията, а където това е невъзможно – да отстъпи на втори план. Добър пример за тази симбиозна посока са хибридните автомобили, модел на които вече се предлага от всеки голям концерн. Но има най-вече нужда от правосъзнание на най-високите инстанции; световните държавни глави, сред които вече има и Нобелови лауреати за мир, трябва в бъдеще да работят за създаване на глобални законодателни регламенти, ограничаващи вредите от производството навсякъде.

Преди няколко дни сър Тим Бърнър-Лий, създателят на Интернет, сподели – макар и полусериозно – че съжалява за двете наклонени черти след http при изписването на интернет адресите заради изгубените от тях милиони литри мастило, листове хартия и часове труд. Ако съотношението на споделени ползи и отговорност на всеки един от нас стигне до частица от неговото, планетата ни ще може да си поеме дъх.

* самардалата (nectaroscordum siculum subsp. bulgaricum) е уникално тревисто растение от семейство Лукови, чиято употреба като подправка е широко разпространена в Старозагорско и Сливенско. Избрано е от жури в Холандия за луковичено цвете на 2008 г. Пчелите са луди по нектара му.

meta: Blog Action Day всъщност беше преди пет дни. Участва и в ей тоя конкурс. Като цяло съм станал доста тъп и ако мислите, че пиша отвратително, споделете – можем да си организираме клуб или поне приятна вечеря.

meta2: А НИЕ СМЕ БЕРОЕ, ВИЕ – НЕ!

kori: Or just get a plan with a lower traffic
kori: And if necessary, upgrade
Daniel: why lower?
kori: Because it makes sense
Daniel: ahh ok

scott: I WILL POST A COMPLAINT HOW YOU WERE AWEFUL.

Както казват, никога не е късно да станеш за резил. Плаче ми се.
via Владо, одобрено от Павел, забранено със закон от министерството на здравеопазването

carlos: hi
carlos: hi
carlos: hi
carlos: hi
carlos: hi i wan to know something
carlos: hi i wan to know something
carlos: hi i wan to know something
carlos: hi i wan to know something
carlos: hi i wan to know something
carlos: hi i wan to know something
carlos: hi i wan to know something
carlos: hi i wan to know something
carlos: hi i wan to know something
carlos: hi i wan to know something
carlos: hi i wan to know something
carlos: hi i wan to know something
carlos: hi i wan to know something
carlos: hi i wan to know something
carlos: hi i wan to know something
carlos: hi i wan to know something
carlos: hi i wan to know something
carlos: hi i wan to know something
carlos: hi i wan to know something
kori: Paste that one more time
carlos: hi i wan to know something