Когато пътувам в градския транспорт и не съм си забравил слушалките у дома, се надявам, че човечетата около мен, които са си забравили слушалките по домовете си, харесват музиката, която съм подбрал за деня.

За господ ще пише, че ако толкова много ти трябва нещо подобно в живота, най-добре си избери един човек – майка, спътник, дете, а защо не и тримата – без който нищо никога няма да бъде същото. Нека той бъде твоят господ, а ти дай всичко от себе си да бъдеш безгрешен пред всевиждащите му очи, да не го нараняваш и да бъдеш негов достоен и смирен поданик, дори когато е невидим за очите и не отговаря на молитвите ти.

За лъжите ще пише – това е взето от пророка Марк Твен – че малките лъжи между хората не са нищо в сравнение с големите лъжи на народите и държавите, така че лъжи на воля, стига да не нараняваш никого и стига да не си президент на народ и държава.

За хората ще пише, че всеки се ражда и всеки умира и това определя най-истинския страх, който имаме: че всичко е временно. За това съвсем човешко е да осъзнаваме тази тъжна реалност, но и мъничко божествено в случаите, в които тъпоумно отказваме да го направим.

За отвъдния живот ще пише онова за мастурбацията и нека всеки да реши сам за себе си дали го иска.

За любовта ще пише, че е трудна и фантастична работа и че се състои от три части, всяка от които още по-трудна и фантастична от предната: първо да намериш някого, за когото чувствата ти са толкова разнообразни и могъщи и кристално ясни, че всеки ред от всяка песен, всеки филм, всяка книга, всяка картина, които видиш, да се отнася единствено и само за неговите душа и ръце. После този някой трябва да се чувства по подобен начин спрямо теб, за което – понеже религията ни си няма бог, на който да се помолим – даваш всичко от себе си, и пак никой не ти съобщава дали ще стане. Ако това досега не беше достатъчно невъзможно, то последната част е просто да не осереш нещата.

За изкуството ще пише, че дори Бах не се е родил научен, и че дори рисунка като на петгодишно дете ще направи повече за света от гледането на Биг Брадър. Всички мислещи хора са обречени да бъдат артисти и друг наш пророк, Кърт Вонегът, ще ви каже, че правенето на каквото и да е с ума и с ръцете, създаването на каквото и да е, прави душата да расте, а какво друго има смисъл?

В тази точка ще пише още, че като артисти, голямата ни мисия в живота е да се научим да изразяваме мисълта си възможно най-ясно и директно, като в този дълъг процес не бива да позволяваме старческата деменция и всеобщата глупост да ни отнемат малкото красиви мисли, заслужаващи да бъдат изразени ясно и директно.

За момичетата с хубави дупета ще пише ако им е възможно да носят клинчета. За момичетата без хубави дупета ще пише ако им е възможно да не го правят.

На първа страница ще пише, че тази религия се разпространява под Creative Commons или друг сходен лиценз, така че всеки да я изповядва – или не – без страх от гонения и да я променя без някакви особено велики схизми.

На първа страница ще пише още, че това не е религия, а по-скоро учение, защото в това учение не е задължително да присъства господ. След това ще пише, че не е учение, а по-скоро лайфстайл списание, защото аз нямам диплома за учител, а просто споделям в писмена форма възгледите си за няколко битовизма. Във всеки случай тази първа страница ще завършва с една моя любима будистска притча и по-точно с последните думи от нея, идващи право от вселенските уста на Буда: „не вярвай в нещо, без значение къде си го чел и кой ти го е казал, дори и аз да съм го казал, ако това нещо не съвпада с твоя разум и твоето разбиране за нещата.“

И докато още сме на музикална тема: ако тази година свалите нелегално само един албум, нека това бъде новият Deftones.

Явно не съм бил прав като писах, че повече няма да пиша за теб. Няма значение, всички лъжем. Точно сега би бил добър момент телефонът ми да звънне.

Като някой, който не иска да отвърне на чувствата на някой друг, защото (на първия) му остават четири месеца живот, а вътрешно изгаря по другия. Доста шибано романтично, мамка му. По-добро от последната серия на Стъклен дом.

Не ме разбирайте погрешно – не искам никой отсреща да умира нито след четири месеца, нито никога. Седя, ям си шумно филията, трохи хвърчат навсякъде, и си мисля: какви причини са имали тези, които не са отвърнали на мен, когато са твърдяли, че вътрешно изгарят.

Или всички лъжем? Много по-красиво, лесно, човешко; простичко и утешаващо за вярване, отколкото ако някой обичан срещне в младостта си истински проблеми.