Та значи, Боби ходи на един митинг на едни гееве. Това вече го обсъдихме. Там той вилня и биде арестуван, а впоследствие и осъден на шест месеца пробация. Това означава, че още пет месеца и малко той ще ходи всяка седмица до РПУ-то и ще говори за детството си с един мустакат чичко и накрая ще се прегръщат – напълно хетеросексуално, разбира се. По този случай Боби казва, че „е на достатъчна възраст, за да може да бъде оказвано върху [него] някакво превъзпитание – още повече, че [той] вярва в това, което прави. Ние ще правим това, което трябва да се направи, и няма да се повлияем от това дали има опасност за нас и дали ще последват наказания.“

Хвала, Боби! Браво! Ако всички престъпници, педофили, бесепари, гееве и изобщо всичките отрепки възприемат здравия ти поглед – и нека! – върху нещата от живота, мисля че трудно ще ги озаптим с един-два хвърлени камъка по време на мирния им митинг или някаква си Конституция; сборът от тия неща за такъви силни българи ще има спиращата сила на мушица в предното стъкло на устремен голф три.

Временно сайтът ще изглежда и ще се държи странно. Темата е copyblogger. На който му липсват зеленикавите ми 32 зъба, може да кача моя мод на к2 някога някъде. В голяма степен преминаването към новата тема, наследяването на старите пороци, превода на темата и малките пипни по изгледа, които придават домашния уют, са извършени. Остава само прегледа на 215-те публикации и коригирането на всяка една с твърде широка картинка, например.

Колкото и странно да звучи, истинският редизайн изобщо не се ограничава само със смяната на темата и поставянето й в контекст.

Това, което се опитвам да направя със сайта в момента, е нещо много по-различно от елементарна промяна на изгледа – искам да променя структурата на съдържанието. Всеки, който се е занимавал поне малко с писане или интернет знае, че представянето не струва, ако нямаш какво да кажеш. Въпреки че почнах промяната от чисто екзистенциална нужда, в конкретния случай ще се опитам да бъда максимално ефикасен и да направя старото съдържание на сайта по-достъпно и по-лесно откриваемо за хората, на които би им било полезно. Докато правя това, ще описвам приключенията си с надеждата да помогнат на начинаещия (или не чак толкова) български блогър.

Статията е кратка, но дори само заради фотосесията и цитатите с проф. Вучков веднагически получава култов статут и златен медал. Аз коментар нямам, за ваÑ?ите има поленце и бутонка долу.