6

Когато ходя по улицата и непознатите задържат погледа си върху лицето ми за милисекунда повече, отколкото намирам за нормално, почвам да се питам дали съм се измил като хората, преди да изляза; дали нямам засъхнала паста за зъби около устата, или някое сополче не се е показало издайнически от някоя ноздра.

Когато известните хора ходят по улицата, всеки задържа погледа си върху лицата им за много повече, отколкото намирам за нормално. Това е част от работата им – да бъдат гледани. В лицето, в задника, в циците, в оная работа.

Ако не за друго, съчувствам на Мик Джагър, защото никога няма да се сети, че се е оцапал с лютеница.