Понякога късно нощем чета анонимните откровения на непознати хора от другата страна на планетата. Понякога ме впечатляват мъничко.
Като някой, който не иска да отвърне на чувствата на някой друг, защото (на първия) му остават четири месеца живот, а вътрешно изгаря по другия. Доста шибано романтично, мамка му. По-добро от последната серия на Стъклен дом.
Не ме разбирайте погрешно – не искам никой отсреща да умира нито след четири месеца, нито никога. Седя, ям си шумно филията, трохи хвърчат навсякъде, и си мисля: какви причини са имали тези, които не са отвърнали на мен, когато са твърдяли, че вътрешно изгарят.
Или всички лъжем? Много по-красиво, лесно, човешко; простичко и утешаващо за вярване, отколкото ако някой обичан срещне в младостта си истински проблеми.
Без коментар ↓
Все още няма мнения по темата. Бъдете първият участник в поредния оживен бой със сръбска музика!
Коментирайте