За одеалата

Мисля, че едно от наистина най-смислените човешки изобретения е одеалото. Единственото, което не ми харесва в одеалата, е че са склонни да се разместват от краката ми, което си е отвратително рано сутрин, особено този сезон и особено като спя сам.

Няква тъпня, която измислих преди малко за новата си група:

Ей, ти си кифла
а аз съм гладен
и на мисия да разбера
дали пълнежа не е гаден.

Обречена е да стане турбо хит сред малките подмокрени идиотки. Между другото, имам нова група. В този ред на мисли ще трябва да помоля групата No Recharge да се въздържат от използване на горния текст – колкото и да е тъп – моля.

Най-симпатичното обяснение в чувства, което съм получавал напоследък:

1: ти си..
1: като да се сещам за нещо от детството си
1: което ми е направило впечатление
1: но не знам какво е да го усетя като ‘голяма’

Веднага, след като й казах колко мило ми е станало, тя между другото спомена, че съм лайно. Така е понякога.

На второ място:

2: obicham te
2: no dnes e 1vi april
2: huh v sushnost kolko po qko bi bilo da ti kaja sushtoto neshto utre
2: i bez tova nqma znachenie :)

Доста скрита сила има в днешната младеж като стане въпрос за такива речи. Тази между другото също ми е казвала, че съм лайно. Така е понякога.

Номер три няма да я цитирам, защото е дълго и изтормозено и звучи малко все едно аз съм го писал, а никой не иска да чете такива неща. Чест й прави, че все още не ме е наричала лайно, но това, като всичко останало, е временно. Всъщност тя още си мисли, че не мога да наранявам, но това е просто защото ме познава съвсем отскоро, не знае какво съм правил на горните две (и на всички други) и освен това засега ме води с минималното, но убедително 1:0 в играта на нанасяне на болка. Така е понякога.

В интерес на истината аз никога не съм получавал истинско любовно писмо или истинско любовно обяснение или изобщо някакъв жест, който да изразява точно това. Тук е мястото да разкажа нещо малко встрани: имам една приятелка, вероятно най-добра приятелка, макар че този епитет означава малко за мен – повече за това после. Та тя ми е споделяла, че има нещо като парола, нещо, което ако бъде направено от някой мъж за нея, автоматично ще я накара да се омъжи за него (или поне да го иска всячески). Естествено, че не мога да кажа каква е тази парола, бога ми, тя е тайна и ще си я отнеса в гроба, но мисълта ми е, че аз нямам една конкретна такава. Може би защото бих се оженил веднага, не знам. Но ако имах такава парола – или пет, например – доброто любовно писмо сигурно би била една от тях.

Но за да се класира изобщо, ще трябва да звучи по-малко като мен и повече като някой отсреща. Ако исках да си пиша писмо сам, сигурно щях да си напиша писмо сам, нали. И щеше да е супер яко.

За най-добрите приятели – всичките ми приятели са най-добри и издигането на някой по-специален и по-равен и по-по-най би било лицемерно и обидно за другите. По този случай имам една малка басня. Преди да имаме пералня, т.е. допреди оня ден, прането ми в големия град се случваше по приятели с перални и по-конкретно при моите симпатични другарчета Екатерина, Иван и Славена (по азбучен ред). Веднъж майка ми ме попита къде се пера и аз й казах „у приятели.“ Тя се засмя и каза „добре, щом имаш чак толкова близки приятели,“ на което аз отговорих „мамо, аз нямам друг вид приятели.“ И наистина го вярвам.

Имам един принципен въпрос: плагиатство ли е, когато слушаш някаква песен и чуеш най-яката рима на света и по-късно се окаже, че текстът всъщност не е това, което си чул – или с други думи това вече мои рими ли са и мога ли да ги ползвам, или не?

Отскоро се опитвам, всъщност полагам нечовешки усилия, да бъда будист, което не е никак лошо. Цялата работа с биването на будист е да си много, много сдържан – през цялото време. Буда обаче има странно чувство за хумор и точно когато се уча да бъда такъв, той ми пусна един след друг най-прекрасния човек и най-антипатичния човек. Ходи бъди сдържан като искаш да крещиш за правене на деца или за рязане на вени и прострелване в коляното.

Впрочем тоя Буда май изобщо не ми харесва усмивката. Не ме оставя да се усмихвам нито широко, нито за дълго.

Защо би било по-трудно да съм християнин, например: проблемът ми с отвъдното и дедите, които те гледат от звездите в „Цар Лъв“ и така нататък, е че не искам да вярвам, че мъртвите ми близки – или изобщо всеки друг мъртъв – са свободни да ме гледат всеки път като мастурбирам. Съжалявам, но организирания монотеизъм въобще не предразполага към весели чикии.