За циганското вуду

Как работи:

Спира те циганката с ръкомахане и някаква иноземна зелена китка, която обяснява, че е за здраве. След три последователни и градиращи отказа най-накрая хващаш китката, но не, трябва да дадеш левче. Даваш левче, но тя не спира. „Как се казваш?“ – Станимир – „На колко си?“ – известно време мисля, преди да сметна – „В какво не ти върви?“ – тук няма нужда да мисля и казвам, че в нищо. Вуду-циганката само това и чака и става ясно, че на мен ми е „излята мъртва вода“ и някой е дал на лоша жена 300 лева (смятай!), за да ми го направи това. Почваме да се борим с магията. Как се борим? Обръщаме се към оградата, т.е. с гръб към улицата, защото „душманите и зад дувара са ме клели.“ Вече почвам да си стягам пушкавия задник, за да не ми изчезне някъде портфейла. Вуду-баба ми подава едно конче (с ударението на е, смисъл не малък кон, а парче конец) и казва да направя три възела и да си пожелая три неща. Аз нищо смислено не мога да си пожелая, освен да избягам от тука по-бързо, но правя възелите. „Целуни ръка, баба“ – целувам ръка, баба. След това трябва да плюя по дувара. Казвам „пу“ както хората казват „бау,“ когато трябва да лаят. След това трябва да плюя и по конеца, което правя със същата ефективност. След това трябва да сложа хартиена пара върху конеца – и тук почти съжалявах, че нямах банкнота в джоба, а не ми се вадеше портфейл. Сигурно си струва да се спомене, че в този момент вече не се казвах Станимир, а Станислав, което предполага донякъде по-ниски шансове за успешна анти-магия. Предложих да сложа монета, но вуду-баба „не иска да ме гледа как ставам студен като метала.“ В крайна сметка след като 20тина пъти казах, че нямам банкнота в джоба, тя си взе и китката, и конеца, и си тръгна и май ми се разсърди. Дано не ме е замерила с някоя умряла вода.

Но иначе доста яко стрийт вуду. Първото събитие след като се прибрах беше счупването на една чаша, но не беше достатъчно да ме побият тръпки. Виж, ако ме беше блъснало метрото, нямаше да съм никак доволен – или жив.

Бих искал официално да помоля лошите хора (и жена), които стоят зад черната ми магия, да си върнат думите назад или да се обърнат от дувара към улицата или там каквото трябва да направят, за да спре да тегне този мрак над мен. Мерси предварително.

Сега да опрем до нещо по-съществено и свързано с тази вселена: един от големите ми идоли в литературата, колега на работа и бивш съредактор на пичplace, който беше един от доста яките блогове на републиката, започна свой собствен и нов блог. Съветвам ви да му хвърлите едно око и ако като мен не четете други блогове освен този, ще ви успокоя с това, че неговият се чете доста, доста лесно и скоростно. Надявам се да доловите как неговият колоритен и миниатюрен стил на изразяване е повлиял на моя, и обратното.