Тая сряда

Относно сряда: късмет на Чавдар и успех на Берое. Живи и здрави всичките и дано феновете ни не счупят нищо в града и по стадиона. Радвам се, че играем срещу отбор от „Б“ група, не защото си въобгъзявам, че ще ни е по-лесно, а защото там поне за футболистите не може да има съмнение, че са истински мъже – дори за тия от тях, родени 91ва година – нещо, което не мога да кажа за всички в картотеката на иначе толкова популярните и награждавани клубове Левски или ЦСКА. Сигурен съм, че каквото и да стане, ще сме свидетели на един добър и хубав мач и мога само да съжалявам, че сега няма да мога да бъда на стадиона, както бях преди три години в Ловеч.

Дали купата е наша ще каже оня горе – колко много неща изглеждат съвсем сигурни, само за да станат на прах на секундата, в която ги докоснеш – но не спирам да вярвам. Още никой не ми е отнел това.

Не забравяйте, че Берое не е отбор само на Стара Загора и околните села. Хората казват, че Берое е религия, защото всеки, който е бил ритан на асфалта може да бъде съпричастен с него. Аз не съм фен на Берое, защото съм роден под Аязмото. Аз съм фен на Берое, защото той не е нещо измислено и недосегаемо, а защото той, като повечето от нас, почти никога не е бил фаворит за нищо. В редките случаи, когато успявам, то е за изненада най-вече за мен, но когато падам, поне съм дал всичко. Така е и с отбора ми и това ни свързва. Та нека срядата донесе една хубава изненада на всички ни.

Още надъхване по темата на beroe.eu от Владо Лазаров.