2099

Когато в живота ти нахлуе някой нов и блестящ елемент, който е красив и забавен и умен, и харесва всичко, което правиш, и ти казва, че си красив и забавен и умен, и ти харесваш всичко, което той прави, има само едно нещо, което може да направиш.

Когато реши да спре да си играе с теб, за да си играе с някой друг – защото всичко е временно, и това не е задължително лошо нещо – отново има само едно нещо, което може да направиш.

Защото е актуално да се цитира: американският есеист Джон Бъроуз пише, че най-скромното действие е по-добро от най-великото намерение. Моля ви, в игрите с голи тела и чужди сърца, бъдете внимателни в смесването и съотношенията между двете. Когато казвате, че искате нещо или някого, или го подкрепете с действията, свързани с това сказуемо, или по-добре не го казвайте изобщо.

Есеистите не са някаква нова и лоша секта, те са просто хора, които се опитват – впрочем, като всички нас.

Защото след една от предните публикации д-р Кирова (всъщност дори не съм сигурен дали е правилно да се пише д-р отпред когато става въпрос за този вид доктори) ми каза, че не раздавам директни оценки: това е последният път, в който пиша нещо за теб. Нека целият свят да знае, че не мисля, че си лош човек, нито че някога си била лоша с мен. Вселенската временност не е нещо, за което можеш да бъдеш държана отговорна. Пожелавам ти всичко най-хубаво във всяко отношение.

Че всичко е временно беше моят урок за теб. Мисля, че успях да ти го покажа вече поне два пъти, може би повече – ако някой друг освен мен брои така наречените малки неща. Че някои неща не са временни пък беше твоят урок за мен. Така е понякога, и всички се учим на страхотни глупости през цялото време.

И защото не бива да има двоен стандарт: в края на януари дадох едни пари на един човек за няколко дни, но все още не са ми върнати. И понеже в предния параграф възможно най-официално спрях да чакам някой друг, който чаках от края на януари досега, не би било справедливо да продължа да чакам теб, особено ако взема предвид и шокиращата разлика в личностните ви качества – така че моля те, върни ми парите. Понеже уча на две места и работя на две места и си плащам наема и парното сам, а ти не учиш на нито едно място и не работиш на нито едно място и живееш с вашите и като цяло отдавна не те смятам за добър човек в библейския смисъл на думата, моля те, върни ми парите. Може да започнеш като ми вдигнеш телефона и ми кажеш така и така, ала-бала, не си пека гъза на френската ривиера докато ти гладуваш и спиш по три часа на ден, и прочее. Само идеи.

Вече съм писал за биването смирен и биването сдържан и съвсем не са от най-лесните неща на света за мен, но също като в тичането и бокса, всяка минута на границата на възможностите ми ме прави малко по-силен, малко по-добър, малко по-яростно искащ да бъда по-смирен и сдържан.

Една басня по този повод: преди няколко дни показах последната си идея за автостигматизиране на тялото си на любимия си приятел и съквартирант Деле. Под „показах“ нямам предвид, че съм изтичал до него с нефелната си рисунчица в ръка, скимтейки за внимание. Просто Делето дойде в моята стая, седна на дивана и така се случи, че отвореният скицник не беше мърдал от мястото си на масата пред него вече втора седмица. Та, потенциалната ми пета татуировка е скромен в мащаба си надпис от четири-пет думи на английски, безсрамно свити от любима песен и едноименен албум на любима група. Делето наивно, но добродушно ме попита коя точно от тези четири-пет думи има нещо общо с мен; коя от тях би могла дори в много преносен смисъл и от далечно разстояние да ме определи. Аз му отговорих, че от дълбока древност човек не дълбае по себе си това, което е, а това, което се стреми да бъде.