Вчера беше един от най-добрите дни. Мисля, че тайната му беше в постоянното правене на нещо, защото като спреш да правиш нещо и почнеш да правиш нищо, автоматично превключваш на мисловна дейност, а това никой нормален не иска да си го причинява.
Един от най-силните моменти беше, когато звъннах на някой, който знаех, че няма да ми вдигне. Направих го не толкова защото без парите, които трябва да ми върне, утре ще изплувам в някоя тиня с щанга в главата, макар че и това е фактор. Но мотивацията ми беше по-скоро драматургична.
Идеята е, че като направиш нещо такова, добрият драматург от своя страна засилва малко драматична ирония в твоя посока и би следвало да направи така, че някой, на който няма да вдигнеш, да звънне на теб. Уви, не ми се получи. Все по-често се уверявам, че се мандахерцам в доста тъп филм. В сравнение с моя „Източни пиеси“ навярно има три действия.
Както и да е, на мен ми хареса опитът за фалц. Гредата на кого му харесва? Тя е нещо положително само в играта на гъзенка.
На драматурга кво да му се сърдя, той толкова си може. Другите действащи лица, които основно бездействат, ни остава само да ги обичаме безкритично дори когато с нищо не са го заслужили, защото по дефолт всеки заслужава да бъде обичан безкритично – колкото и да му се тръшка и да му се реве против тази несправедливост.
3 коментара ↓
Това бих искала аз да съм го писала.
Вместо вчерашния пост в блога ми след като се обадих на един от тия, дето знаеш, че няма да ти вдигнат. Сега ми се струва много поучаваш и виждам как я няма случката.
А ти с тоя твой самоироничен език и нагледност на необичайните метафори много плътно предаваш личното усещане и внушението оживява, без да раздаваш директни оценки.
аз пък си мислех, че по-директни оценки от това не мога да дам
Е, да де. Толкова по-добре – и тия оценки, дето ги считаш за директни, не са дип такива… Излизат си от разказването, а не висят нравоучително във въздуха.
Коментирайте