Работата ми в истинския живот

Не знам дали сте забелязали, но клиентите ми често са безмозъчни дебили, представители на една специална категория хора, които не могат да се опрат по ментална сръчност дори на най-забилите ботове в CS. Не мога да измисля думи, които да опишат достойнствата на интелектуалната им празнота, но по мои сметки средно са нещо като -3 по десетобалната – за сравнение земният червей е 1 и половина. Понякога се чудя как такива тъпи хора успяват да се хранят успешно или да си закопчават копчетата на панталоните, и най-вече защо й е на еволюцията да имат работеща полова система.

За забавление – или страдание – си ги представям в различни измислени сценарии, в които се борят с реалността така, както се борят с мен. Реших да споделя част от фантазиите си. Ще започна със следния пресен цитат:

Naved R: can you check it whether it is on shared server
Wayne: Yes, it is, but you should know that.
Naved R: ya i know. just wanted to confirm

Горният разговор може да се облече в нещо като следната битова ситуация:

Влиза един индиец в автокъща и след нормалните вежливости пита служителя дали колата му е наистина лек автомобил. Служителят го гледа празно няколко секунди над очилата си, след което се накланя напред на бюрото и с известна очуда поглежда през прозореца, където е паркиран лекия автомобил на индиеца – същия, от който последният току-що е излязъл, за да влезе в автокъщата. След това упражнение горката жертва на извратеното ми съзнание вежливо му споделя очевидното, а именно, че да, колата му не е ледоразбивач в Северно Море, а кола. Индиецът отговаря, че принципно знае, но да си е сигурен, нали – все пак!

След което в представите ми служителят вади една карабина изпод бюрото и избива всички, после се застрелва сам няколко пъти, отива до колата и я запалва.