Понеже никой няма и да се сети да ме пита кои са аджеба тия девет детски книги:
Румцайс – това е романтизираната история на един хипарстващ обущар, който в знак на мирен протест отива да живее в гората. В трета част обаче се върна в града, а книгата е може би полска.
Деца играят вън – почти нищо не помня от тази книга, освен сладкото начало, засягащо някакъв гном-водолаз, спадкия край, засягащ всичко друго, и една сцена с един паяк, която съвсем не беше сладка.
Братята с лъвски сърца – в началото на романа две момченца умират по особено драматичен начин и отиват в рая. Раят не е точно рай и там те не спират да се борят със злото. Имат лъвски сърца и са братя, но не е по истински случай.
Емил от Льонеберя – е може би най-яката книга на света, в която главният герой знае, че сърбането неизменно прави супата по-вкусна. Освен това накрая спасява всички въпреки простотията си и за това го обичаме.
Пипи Дългото чорапче – е младо момиче с баща пират, лунички и големи обувки, което си е рецепта за психично разстройство. Тази и горните две са на Астрид Линдгрен, която заслужава всичките Нобелови награди на света.
Приключенията на Лукчо – тази също е може би най-яката книга на света, в която млад и отмъстителен лук броди из един зарзаватен, но дистопичен свят, в търсене на познание за негодниците. Джани Родари е бог сред смотаняци.
Книга за джунглата – ако не сте чели книгата, сто про сте гледали филма на Дисни. Интересен факт: Ръдиард Киплинг е автор и на първия шпионски роман в литературната история, който също е детска книжка.
Приключенията на Том Сойер - това е една скромна американска книга, написана от автор с псевдонима Марк Твен.
Чернишка – разказ за сърна или нещо такова. Наистина няма значение за какво се разказва, защото е разказано много хубаво.
Чистосърдечно си признавам, че така и не прочетох Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада, както и Карлсон, който живее на покрива, но бих могъл да резюмирам и тях. Сега никой няма и да се сети да ме пита коя е аджеба тая десета книга, която не е детска литература:
Щамът Андромеда – е една от по-ранните творби на популярния най-вече с динозаври, сфери и спешни отделения Майкъл Крайтън. В тази книга много хора умират.
6 коментара ↓
Щях да ти предлагам да хвърлиш поглед на „Антон и Точица“ и „Емил и детектвитите“ и после се сетих, че Ерих Кестнер е автор също и на твоя Емил. Което не пречи да им хвърлиш поглед, разбира се.
абер найн! „моят“ емил е на астрид линдгрен. на д-р кестнер съм чел хвърчащата класна стая, но не до края, разбира се
Разбира се, че не е. Просто не мога да чета като хората.
като дойдеш в Иновативния Абсурдистански Колеж, запиши курса ‘умение за учене за цял живот’
Събуди много хубави спомени от детството :)
Заглавието ти някак ми напомни за една моя много любима книга, а именно – „Девет приказки и две в повече“ на Карел Чапек – горещо я препоръчвам на всекиго :)
Иначе Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада съм я препрочитал, даже втората част я имам, но първата е класика, учудвам се, че не е успяла да ти грабне вниманието… :)
Това за Астрид Линдгрен и Нобеловите награди е абсолютно най-непоклатимо вярното твърдение в този пост. Гласувам за с две ръце, два крака и една въображаема опашка (като на Пипи Дългото Чорапче).
Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада е една от най-хубавите детски книги, които съм чела! И аз имам само втора част, първа явно е дефицит…
Препоръчвам ти да прочетеш Малкият Никола на Рене Госини, разказва се за едно френско хлапе, дето постоянно му се случват разни неща и върши пакости с приятелите си (нещо като Емил от Льонеберя, обаче по-съвременно). Много е забавна и разказана от гледна точка на момченцето, та логиката на моменти кърти мивки. Ей тука се намира: http://chitanka.info/lib
А Румцайс е чешка книжка!
Коментирайте