Бор Чвор за някви неща

Има един сайт, често използван за благодарствена картичка. В него два заека се прескачат един през друг да благодарят на евентуалния си получател, а над тях един брояч се върти ли, върти, и отброява колко пъти те са изрекли милите думи. Понеже картичката се казва „Милион благодарности,“ нормално е човек да очаква, че когато достигнат тази бройка, нещо интересно ще се случи с малките сладки герои. Стигането на този заветен брой отнема малко повече от едно денонощие и ако наистина решите да си го причините, накрая няма да видите нищо специално. Зайците продължават да благодарят до откат, онова горе си брои, а дори не им трябва подмяна на батерията.

Намирам това за прекрасна илюстрация на една доста смотана човешка черта – склонност, която не е спирала да съпътства вида ни през цялото време до днес, и прави битуването ад. Ако прекараш целия си кратък и безценен живот в сляпа надежда за награда в отвъдното или получаване на велика мъдрост накрая, през цялото време слушайки как ордите наоколо бълват безумие и празно, навярно просто ще си продължиш така, докато не ти забие флаша на браузъра и не умреш. Истина.

Слушай: от чакането сърцето се обезкървява, а очите изсъхват. От говоренето на душата и на устите им се случва същото.