София през зимата

София е град, кръстен на светица – през зимата или не. В него обаче ще намериш всичко друго. Колко неудобно само.

Все пак е важно да се каже, че това е доста благодатна среда за лечението на една хронична сезонна депресия. Господ не е измислил нищо, което да не може да бъде излекувано с алкохол, хапчета и момичета. Ако не си падате по хедонизъм, знам и един начин за пасивно справяне с проблема – списък с плюсовете и минусите. Ето го и моя:

Харесвам София, когато съм в китайския ресторант, и истинска китайка ми казва „пиуе импеуатоу и аиуан тъмно, да?,“ и харесвам София в дюнера, където истински ливанец ми прави месото и аз му казвам „шукран“ накрая, и харесвам София в метрото, където мога да се отъркам в много забързани хора и да отида на някой компютърен терминал и да заредя ето тази страница, и харесвам София, когато има концерти.

Не харесвам София, когато хората употребяват думи като „vintage“ вместо „старо“ и „гореща“ вместо „hot,“ и не харесвам София, когато е ко-ко-коледа и всички са ми се изсипали в кварталния мол, и не харесвам София един ден, след като е падал сняг, и съвсем не харесвам София, когато се взима насериозно.

Кризата на личността в студените месеци понякога се реализира и във философско-литературен аспект. Плодът й за тази година не е възможно най-завършения, не пращи от цвят и вкус и сок, и не изпълва никого с гордост, но факт е, че го има.