Сцена няква

Накратко сцената е басейн на морски курорт в 5 сутринта, героите са свити на два съседни шезлонга и зъзнат. Има замесени две бири. Някъде от другата страна на басейна се върти бъхлив пес.

ГАЛЯ
И как ти хрумна да напишеш книга?

ЕМИЛ
Еми аз не съм я написал…

ГАЛЯ
(прекъсва го)
Извинявай, че те прекъсвам, но те питам просто защото и аз съм си мислела разни такива работи. Разни герои, разни работи си приказват. Но не съм седнала да го пиша, не мога да се реша нещо.

ЕМИЛ
(дълга пауза, през която се усмихва. Докато говори гледа настрани)
Знаеш ли, когато си в таксито късно вечер и навън вали и дъжда се стича по прозорците и размива всичките светлини, когато шофьорът мълчи и си пуши цигарата и шибания дъжд те пръска от отворения прозорец, когато по радиото има само шум. Е там е моята история, нещо точно такова искам да напиша. Или когато тичаш четири километра сам на стадиона и не знаеш какво да очакваш и просто главата ти е празна, разбираш ли? И няма никакво значение дали е най-великият роман на света или никой не иска да го издаде, защото всички светлини са размити и всичко по радиото е шум. Тая цялата работа с писането трябва да я правиш само за себе си или най-много за майка си, никой друг няма значение и тяхното мнение няма значение. Така че седни и пиши, щом имаш за какво.

ГАЛЯ
Аз едва ли, но ти определено трябва да пишеш.

Галя оставя бирата си на земята, става и си оправя блузона.

ГАЛЯ
Искаш ли да се качиш горе?