Влаци

Какво мразя в теб ли?

Като оставим настрана факта, че не мога да спра да мисля за онзи ден, не мога и да проумея как хората си взимат багажа и се струпват до изхода на влака десетина минути, преди той изобщо да е спрял.

Успокой се. Спи ти се. Бавно заспиваш. Когато преброя до три ще си хипнотизиран. Когато чуеш щрак ще се събудиш. Едно, две, три. Пътуваш към Бургас. Бургас е последна спирка. Влакът няма да отиде в морето, ако не слезеш на минутата. Не е нужно ти и твоите безумни приятелчета да обграждате невинния кори и другите нормални потърпевши и да зазиждате пътеката между седалките със стена от безформените си потни тела. Моля. Щрак.

Чакай, чакай! Заспи пак веднага! Това не важи само за Бургас и за влак, чу ли ме? Хубаво. Аре чиба.