Съвети за писане 3

Ще кажете, че третата част никога не струва. Не е така! Вземете за пример класики като Умирай трудно 3 и Смъртоносно оръжие 3 – практически любимия ми филм. Радвам се, че се разбираме.

Не мразите ли, когато си мислите, че имате някакво пиене вкъщи, и казвате „да бе, няма проблеми, има половин бутилка мента и две бири и малко водка“ на гостите си, само за да откриете по-късно общо около два пръста мента? Аз мразя.

Днешният урок ни дава един метод за предпазване точно от това. В писателски смисъл. Който не е алкохолен.

Урок 3 – Пишете в тефтер

Има две причини да искате да си причините това – вероятно искате да можете да пишете навсякъде и още по-вероятно вече имате чувството, че стерилността на виртуалната ви печатна машина изсмуква всичката ви креативност като смугла кака на сточна гара.

Първото е ясно. В бизнес като нашия, в който идеите съставят толкова важна част от цялата работа (не е вярно) и в който всеки ваш приятел, пред когото сте се осмелили да признаете, че се занимавате с такива глупости, ви повтаря, че „насила няма да стане“ и „хубавите неща стават бавно“ (не е вярно), е напълно естествено да търсите начин да запишете всяко едно случайно осенило ви хрумване. За съжаление още нямаме тефтер, пригоден за най-стимулиращото мозъка място, но този тук показва, че лудите учени взимат въпроса присърце и работят по него.

Ако имате пари за нетбук или просто малко по-малкоформатен лаптоп, вероятно вече сте достатъчно мобилни. С 15.4 инчов звяр обаче става много трудно да пиша на задни седалки, на предни седалки, на автобусни седалки – a практически половината ми роман е писан по магистралата между Стара Загора и София. Помните ли онази сцена, в която някакви пичове хем свирят, хем пътуват по мрачен нощен път? Не съм си измислял, просто описвах какво виждам. Така правя винаги.

И идва фактът, че писането на компютър просто не е писане, а печатане. Като оставим настрана псевдо-гей глупости като т.нар. неповторимия аромат на хартията, на компютъра просто не можете да задрасквате като мръсната мастия, която сте. Не можете бясно да късате страници и цели глави. Има backspace и delete и най-вече undo.

В отсъствието на лист и мастило не можеш да превърнеш писането на една история в самобичуващия, автоимунен ритуал, който той изначално е. Който той трябва да е, за да бъде историята ви до някаква степен емоционално значима поне за вас.

След предпоследното изречение мога само да добавя, че по-хубавите и шарени тефтери предизвикват повече случайни коментари, отколкото по-смотаните, така че ако това е търсен ефект, посещаването на добра книжарница и инвестирането на повече от три лева вероятно ще се изплати в дългосрочен план. Размерът има значение и в случая (а и по принцип) по-малък е равно на по-добър. Трябва ви и химикал.

client: ok..what i do for unlimited outgoing email
kori: You google