Коментари на: Съвети за писане 2

От: Цветлина

Цветлина — Tue, 04 Aug 2009 14:57:33 +0000

„За писането“, Стивън Кинг, една от любимите ми глави е тази за диалога. Интересна книга

От: kori

kori — Wed, 22 Jul 2009 15:38:45 +0000

оня плешив полуграмотен комплексар няма смисъл да бъде обсъждан повече от година след случката, а въпросната книга съм я дал на някого в друга държава и въобще не настоявам да си я получа обратно :)

на мен много лесно ми се включва уреда като седна да пиша, именно заради него най-често и спирам да пиша – при тва за месеци, половин година, итн.

най-добрият учител на диалози наистина е обикалящата ни среда, стига да е достатъчно интересна и забавна, а след нея идват филмите на кевин смит, куентин тарантино, адам сандлър, итн итн итн

От: az

az — Wed, 22 Jul 2009 14:56:18 +0000

може и просто да си записваш случайни разговори на хора около теб…. хмм

От: az

az — Wed, 22 Jul 2009 14:55:12 +0000

Диалогът е наистина много труден за овладяване и съм сигурна, че и най-големите майстори винаги са изпитвали затруднение именно там. По дяволите, просто е трудно! Именно защото трябва да звучи достоверно. Ето тука не те е разбрал оня от „списанието“ – независимо дали между зелени човечета на марс, проститутки на Лъвов мост или доктори на науките, той трябва да звучи естествено и да не привлича изрично внимание между междуметията, многоточията, съюзите и т.н. Разговорът просто трябва да тече, да се хлъзга елегантно към следващата реплика и да… абе да си тече естествено. Дори и да е смотан неестествен разговор между асоциални темерути, които могат да общуват адекватно само в чата, пак трябва да звучи достоверно в този контекст. Интересно ми е обаче как след като сме жертви на хиляди диалози на ден, това все пак изглежда толкова трудно и изисква известно майсторство. Би трябвало всеки да може да го прави, нали провеждаме ежедневно хиляди нескопосани разговори, неудобни разговори, проникновени разговори, ненужни разговори…
Освен това винаги е много осезаемо, когато написания диалог куца. Непрофесионалното око го хваща веднага, винаги се усеща. Сякаш всеки има вътре в себе си датчик за неадекватният размен на думи. Защо обаче този уред толкова трудно се включва, когато седнеш да пишеш? Може би трябва да се учим от многото некадърни диалози по некадърните книги. Отвори си вторият живот, подчертай си диалозите и помисли какво наистина биха казали тези герои. „Това не са техните думи, този би казал едиковоси“.

Това ми хрумва.