Нашите явни чувства са причината на всичките ни отношения, но никога не са били допускани сред темите ни на разговор. Стоят скрити под повърхността на питиетата като по-голямата част от парчето лед и тихо вършат своята работа, но без да охлаждат.
Днес направих едно от най-странните неща, които съм правил някога. Особено гей нещо. Ако сте от многото, които четат този блог именно заради относителната липса на гей и лично-драматични постове, по-добре прескочете този, ако искате да продължите да четете този блог. Сериозно.
Случайно цъкнах на един от смотаняците в блогрола си. Случайно мръднах страницата надолу и попаднах на нещо, което той вероятно съвсем случайно беше цитирал. Този кратък абзац ме впечатли с точните си думи и ми напомни за една хубава любов, за едно много много специално момиче, което впрочем няма нужда да бъде напомняно, защото никъде не е ходило.
Така по детски вдъхновен, аз отворих едно празно прозорче и написах своето наивно и кратко любовно писъмце. И след това го изпратих. Както каза късметът ми вчера, направих нещо спонтанно. Както казва ласт.фм сега, love reign o’er me.
Обратът: не го пратих на нея. Заради това или онова, не би било правилно. Вместо това го пратих на него – смотаняка с блога и цитата. Не защото съм гей и искам да се пипам с него, а защото знам, че той ще съотнесе и ще разбере. Дори да не разбере, знам, че при него ще бъде сигурно. Дори да не е сигурно, просто трябваше да го изпратя. Нещо като модерно писмо в бутилка, само че точно при тази, при която трябва да отиде, няма как да отиде.
Или пък като боен клуб, само че без боя. Правилата са, освен че няма правила и така нататък, че пращаш любовното си писмо на някой свой приятел. Другия, по-неконвенционален вариант, е на някой пълен непознат. Полът май няма значение. Не е нужно да слагаш имена, просто пишеш искрените си мисли и чувства за някого. Не очакваш оценка или отговор, защото такива няма и не бива да има. Просто пишеш и пращаш на някой съвсем несвързан друг, знаейки, че няма какво да счупиш.
За разлика от гореспоменатия роман тире бойна организация, тази няма централизирано ръководство. Не държа да ви чета чекиите, но ако толкова много нямате на кого да пращате, знаете къде ми е имейла.
p.s. в момента отвън праска яко дъжд и гръмотевици. Жалко, че не валят мъже!
Без коментар ↓
Все още няма мнения по темата. Бъдете първият участник в поредния оживен бой със сръбска музика!
Коментирайте