Тефтер 6

На края на света
строим стена,
която ни съблича
и хвърля дрехите ни във пещта

На края на леглото
и съвсем сама
не искам да мисля,
мисля да ти помълча

По екватора на леглото
мусони от акари носят плът
докато чакаме сърцата ни да спрат да туптят
там ще ме докоснеш пръв

На края на леглото
и долепен до стена
излъгах те, че е широко,
излъжи ме нещо ти сега!

На края на света
построихме си стена
и всяка тухла в нея
изпечена е през нощта.

водим разговор със години закъснял може би е за добро може би съм поумнял и узрял може би се хващам за миглите ти като удавник за сал и часовникът ми остарял и спрял и кукувицата и тя умря
знам че не си безразлична към определена марка мръсен нощен глас и се хващам на бас че те хваща бяс че не е някой друг а аз
не искаш да можеш да понесеш да приемеш и да разбереш
твоят аромат е съвсем несъвместим с мириса на пот естествено е да не искаш да цапам твоето легло изобщо твоя живот
пореден краен срок за плащане на ток за пиене на водка и за изливане на сок

На края на леглото
и съвсем сама
по-добре да си беше останал на дивана
той не ръби толкова.