Морски пост

От почти седмица съм на морето, но нямам много за споделяне, (мило дневниче). От нямане ще почна с нещо в стил Бор Чвор, па ще видим докъде ще стигнем. Та:

Хората, които са известни като „хакера“ или „метъла“ в своите приятелски кръгове са основната причина да не искам да нося такива етикети.

Да живееш на морето, за да можеш да работиш там, със сигурност не е най-якото нещо, което може да се случи на някого, но е много по-добре от това да работиш в София, за да можеш да живееш там.

Ако не искаш да те спират проститутките по плажната алея на курорта, винаги си носи препълнена торба с боклук. По-добро е от Антикомарин.

Новият ми любим уебкомикс: girls with slingshots. За един ден съм прехвърлил 545 епизода.

Когато след дълго затишие в рамките само на една седмица се обадят пет бивши гаджета приятелки, с които от известно време не се чуваме всеки ден, почвам сериозно да се замислям за връзката между фазите на луната, приливите и отливите и утайката на второто ми кафе за деня. На вниманието на частта от въпросните приятелки, които прочетат това: последното изречение е шега, която цели всичко друго, но не и да ги засегне.

Нямам кво повече да добавя.