Ала бала

Понеже пиша от толкова много време и няма абсолютно никакви изгледи да приключа скоро, предлагам на любезното ви внимание първите три глави на митичния си роман или новела или каквото му е писано да бъде. Както винаги, може да коментирате както си искате с обещание за липса на срам и цензура. Не мога да обещая, че няма да ви се смеят, така че ако сте от срамежливците, може да коментирате спокойно по имейл, скупе, ицку, мобифон, фейсбук и въобще всичко останало, до което сте се докопали. Благодаря предварително и, разбира се, се надявам да ви хареса.*

1

Стотици красиви млади жени с нереално бляскави коси ме гледат втренчено, все едно мога да съм по-притеснен преди първия концерт, на който няма да бъда пиян. Това им го заявих по-рано през деня, в момент на явна и пълна невменяемост, а те неочаквано казаха добре, и сега седя пред рафта с бои за коса не за друго, а понеже забавя първата спирка по спираловидния път надолу към задължителната ми нервна криза.

Изведнъж някой прошепва в ухото ми “Балсамите са вляво.” Знам, да не съм тъп, му отговарям. Това е Камен:

- Цял ден ли ще те чакаме?
- Толкова са много – въздъхвам – и нямам идея кое какво прави.
- Виж, не може да е чак толкова сложно, щом милиорди жени го правят всеки ден – след което хваща една от бутилките и ми я навира в лицето – Гледай, това е за къдрава коса.

Устните ми оформят звуците докато чета етикета наум. Не съм съвсем сигурен, че искам да придам еластичност на къдриците си, казвам.

- Пише, че ще имаш до осемдесет процента повече контрол – трябва да знаете, че Камен по принцип не говори такива глупости, просто сега си е въобразил, че така ще се махнем по-бързо – И оправя осем от десет цъфтящи краища!
- Това са осемдесет процента.
- Какво го мислиш тогава? Осемдесет процента!
- Така или иначе ходя на фризьорка, за да ми оправя цъфтящите краища.

Сигурно съм прекарал доста време пред козметичните продукти, защото Камен е видимо изнервен. Това е най-вече защото след това имаме въпросния концерт, на който няма да бъда пиян, но освен това защото според него козметичните продукти не заслужават и половината от отделеното им тази вечер внимание. Принципно съм на същото мнение, но досега не съм си давал сметка колко е трудно да избереш точната комбинация от витамини и липиди, които да засилят защитната бариера на косата. Каквото и да означава това.

- Нито съм те карал да си пускаш дълга коса, нито да си купуваш балсам. Просто се опитвам да помогна.
- Знам бе, знам.

Аз наистина знам.

- Отивам да намеря Момчил. След две минути да си на касата или ще те набия.

Вие не познавате Камен, за това и няма как да разбирате защо му вярвам като казва това, но се надявам поне да разбирате защо колоната от помада пред мен е почти толкова плашеща. Отляво са шампоаните, отдясно са втренчено гледащите ме стотици красиви млади жени с нереално бляскави коси, които между другото са абсолютни клонинги и ако трябваше да си купувам боя за коса, щях да съм още по-затруднен в избора си. Право пред мен са балсамите. Те поне са шарени – червени, зелени, розови, бели, черни, сещате се. Шарени тухли в стена от притесняващи ме неща, и аз, мъничкият аз, седя и блея в основата й като лапе пред фокусник, който току-що ми е казал да си избера карта.

… прочетете останалото тук. трябва ви pdf четец като този.

*За този пост не важи cc лиценза, всичко е запазено и не може да бъде променяно или довършвано без изрично съгласие. Може да предавате нататък свободно, но само в оригиналната форма.