А какво, всъщност, е рок музиката? В началото на деветдесетте, когато бях съвсем малък, по-големият ми брат вече беше започнал да изпитва върху себе си разните ефекти на пубертета, един от които беше именно влиянието на рока, манифестиран най-вече чрез дълга коса, кожени дрехи и преобладаващо черни плакати по стените на детската стая, която споделяхме. Един от първите такива плакати не беше нищо особено, но изцяло промени разбирането ми за живота и всичко останало. Познанието, което той ми даде, не беше много по-различно от божественото познание, което щях да придобия десетина години по-късно, когато щях да правя любов за пръв път, а именно – използването на нещо съвършено познато по съвършено непознат начин. Плакатът не беше повече от снимка на Джеймс Хетфийлд от Металика, вглъбен в свиренето на някаква песен. Специалното нещо, което успяваше да завърти динамото на детското ми въображение в правилната посока преди да заспя в продължение на нощ след нощ след нощ, беше, че докато той свиреше на нея, китарата му беше във вертикално, а не в хоризонтално положение.
Някво тъпо (Пино Ноар)
януари 29th, 2009 | Класика, Лична драма


Без коментар ↓
Все още няма мнения по темата. Бъдете първият участник в поредния оживен бой със сръбска музика!
Коментирайте